Последва пауза и Льобел чуваше как Валантен беседва с някого, който говореше бързо. После отново се чу гласът на комисаря.
— Дявол да го вземе, какво става тука? Имало е убийство.
— Къде? — попита Льобел със събуден интерес.
— В един замък наблизо. Току-що е пристигнал рапортът на селския полицай.
— Кой е убитият?
— Собственикът на замъка. Жена. Стойте така… Баронеса Дьо ла Шалониер.
Карон видя как Льобел пребледня.
— Валантен, слушайте. Това е той. Измъкнал ли се е вече от замъка?
В участъка на Еглетон последва нов разговор.
— Да — отвърна Валантен. — Заминал е тази сутрин с колата на баронесата. Малко рено. Градинарят открил тялото чак днес следобед. Мислел, че господарката му спи. После се качил през прозореца и я намерил.
— Разполагате ли с номера и описанието на колата? — попита Льобел.
— Да.
— В такъв случай обявете обща тревога. Повече няма нужда да пазим тайна. Започваме издирването на убиец. Аз ще обявя тревога в общонационален мащаб, но вие опитайте, ако можете, да уловите дирята близо до местопрестъплението. Опитайте се да установите посоката на бягството.
— Добре, ще бъде сторено. Сега вече може да почнем като хората.
Льобел остави слушалката.
— Боже милостиви, започвам да мисля бавно на стари години. Името на баронеса Дьо ла Шалониер бе регистрирано в Отел дьо Серф, същата вечер, когато там е бил и Чакала.
В 19,30 в една странична уличка в Тюл редови полицай откри колата. Докато се върне в участъка, стана 19,45, а докато от Тюл се обадиха на Валантен — 19,55. Овернският комисар се свърза с Льобел в 20,05.
— На около петстотин метра от гарата — каза той.
— Имате ли разписание на влаковете при себе си?
— Да, би трябвало да е тук някъде.
— Кога тръгва от Тюл сутрешният влак за Париж и кога трябва да пристигне на гара Остерлиц? Побързайте, за Бога, побързайте!
Откъм еглетонския край на линията се донесе приглушен говор.
— Само два влака на ден — каза Валантен. — Сутрешният е заминал в единадесет и петдесет и пристига в Париж в… а ето го, в осем и десет…
Льобел остави слушалката да виси и почти излязъл вече от кабинета, извика на Карон да го последва.
Експресът от осем и десет величествено навлезе точно навреме в гара Остерлиц. Едва бе спрял, когато вратите по цялата му лъскава дължина се разтвориха и пътниците се заизсипваха на перона, някои, за да бъдат посрещнати от чакащи ги близки, други, за да се насочат към многобройните арки, които водеха от главната зала към такситата. Сред последните бе висок сивокос човек с пасторска яка. Бе между първите, стигнали до такситата, и приведен пъхна трите си куфара върху задната седалка на дизелов мерцедес.
Шофьорът включи таксиметъра, отдели се от входа и се спусна по наклона към улицата. В предния двор имаше дъгообразна алея за автомобили с портал за пристигащи и друг за заминаващи от гарата коли. Таксито пое към изхода. И шофьорът, и пътникът чуха виещия звук, издигнал се над глъчката от пътниците, които се опитваха да привлекат вниманието на някое такси, преди да им е дошъл редът. Когато колата стигна улицата и зачака възможност да се включи в движението, три патрулни автомобила и две камионетки завиха през входа и спряха пред централните арки, водещи към главната зала на гарата.
— Хм, много са се забързали тая вечер, мръсниците — обади се шофьорът. — Накъде, господин свещеник?
Пасторът даде адреса на един малък хотел на Ке дез Огюстен.
Клод Льобел се върна в кабинета си в девет часа и намери бележка с молба да се свърже с комисаря Валантен в Тюл. Свързаха го след пет минути. Докато Валантен говореше, той заспиваше.
— Проверихте ли колата за пръстови отпечатъци? — попита Льобел.
— Разбира се, както и в стаята на замъка. Има стотици и всички съвпадат.
— Пратете ги тук колкото е възможно по-бързо.
— Ясно, ще бъде направено. Искате ли да ви изпратя и служителя от гарата в Тюл?
— Не, благодаря, той не може да ни каже нищо повече от онова, което вече е казал. Благодаря за усърдието, Валантен. Можете да освободите вашите момчета. Той вече е на наша територия. Ще трябва тук да се оправяме.
— Сигурен ли сте, че е датският пастор? — попита Валантен. — Би могло да е съвпадение.
— Не — отвърна Льобел, — само той е. Захвърлил е единия куфар. Вероятно ще го намерите някъде между Горна Шалониер и Тюл. Проверете по реките и деретата. Другите три парчета багаж обаче пасват точно. Само той е.
Остави слушалката.
— Сега пък пастор — промълви горчиво на Карон. — Датски пастор. Име неизвестно — човекът от службата за сигурност не може да си спомни името от паспорта. Човешкият фактор, винаги се явява човешкият фактор. Шофьор заспива край пътя, градинарят се притеснява твърде много да провери защо работодателката му се успива с шест часа, полицай не може да си спомни име от паспорт. Едно ще ви кажа, Люсиен, това е последното ми дело. Много остарях. Вече съм стар и бавен. Наредете да ми приготвят колата. Време е за вечерното пържене.