— Замина. АЛИТАЛИА четири, пет-едно. Кацане — Маринян 12,10. Чао.
Десет минути по-късно съобщението стигна в Париж, а след още десет бе изслушано в Марсилия.
Самолетът на АЛИТАЛИЯ изви над залива с невъзможно синя вода и се насочи за приземяване на летище Маринян. Хубавичката италианска стюардеса приключи тура си по пътеката между креслата, провери, дали всички колани са затегнати и се настани на ъгловата седалка отзад, за да затегне собствения си предпазен колан. Забеляза, че пътникът пред нея бе заковал поглед през прозореца към блестящата белезникава пустош на делтата на Рона, сякаш никога по-рано не я бе виждал.
Беше същият едър тромав мъж, който не говореше италиански и чийто френски бе тежко белязан от акцента на родната страна някъде в Източна Европа. Над късо подстриганата си черна коса носеше черна барета, облечен бе в тъмен измачкан костюм и изобщо не свали тъмните очила. Огромно парче лейкопласт загрозяваше половината му лице. Трябва здравата да се бе порязал помисли си тя.
Кацнаха точно навреме, доста близо до сградата на летището, и пътниците тръгнаха пеша към митницата. Докато минаваха през стъклената врата, някакъв плешивеещ нисък мъж ритна леко в глезена застаналия до него полицай от граничния контрол.
— Едър мъж, черна барета, лейкопласт.
После се отдалечи спокойно и съобщи същото на другия полицай. Пътниците се разделиха на две, за да преминат през гишетата. Зад техните решетки седяха един срещу друг двамата полицаи, а през разделящите ги три метра бавно се точеха пристигащите. Всеки представяше паспорт и входен контролен лист. Полицаите бяха служители на Службата за сигурност (DST), отговорна за вътрешната сигурност на страната, както и за контрола над пристигащите в нея чужденци и завръщащи се френски граждани.
Когато Ковалски подаде документите си, облечената в синьо сако фигура едва го погледна. Удари печата върху жълтия контролен лист, хвърли бегъл поглед на подадената лична карта, кимна и даде знак на едрия мъж да продължи. Ковалски се отправи с облекчение към митничарите. Неколцина току-що бяха изслушали мълчаливо казаното от плешивеещото човече, преди то да потъне в една остъклена канцелария отзад. Старшият митничар се обърна към Ковалски:
— Monsieur, voire bagage.69
Той посочи към транспортната лента, около която се бяха струпали останалите пътници в очакване куфарите им да се появят откъм паркирания вън на слънце мрежест фургон.
Ковалски тежко закрачи към митничаря.
— I’ai pas de bagage70 — каза той.
Митничарят вдигна вежди.
— Pas de bagage? Eh, bien, avvez-vous quelque chose a declarer?71
— Non, rien72 — каза Ковалски.
Човекът от митницата се усмихна дружелюбно, почти с мекотата на напевния си марсилски акцент.
— Eh, bien, passez, Monsieur.73
И посочи през изхода към колоната таксита. Ковалски кимна и излезе на слънце. Ненавикнал да харчи свободно, той се огледа, съзря един от автобусите на летището и се качи в него.
Когато изчезна от погледа, неколцина митничари се събраха около старшия си.
— За какво ли го търсят? — попита единият.
— Имаше много намусен вид.
— Ще го загуби, когато тия копелдаци се заемат с него — обади се трети, като кимна към канцелариите отзад.
— Хайде на работа — намеси се по-възрастният. — Днес дадохме приноса си за Франция.
— За Големия Шарл, искаш да кажеш — парира го първият, докато се разделяха, и добави нечуто: — Бог да го убие!
Стана обяд, докато най-подир автобусът спря пред представителството на ЕР ФРАНС в самото сърце на града, а времето бе по-горещо дори отколкото в Рим. Август в Марсилия си има своите достойнства, но вдъхновението за труд не е сред тях. Жегата тегнеше над града като болест, пронизваща всяка клетка, смучеща енергия, сили и желание да се прави каквото и да било друго, освен да се лежи в прохладна стая със смъкнати щори и пуснат докрай вентилатор.
Дори Канебиер, обикновено врящата и кипяща артерия на Марсилия, която след смрачаване се превръщаше в река от светлини и живот, сега бе мъртва. Малкото хора и коли по нея сякаш се движеха, затънали до кръста в петмез. Половин час му отне хващането на такси — повечето шофьори си бяха намерили по някоя сянка в парка за следобедната почивка.