Виктор Ковалски се предаде в 4,10 часа следобед и магнетофонът се завъртя.
Когато започна да говори или по-скоро да бъбри несвързано, с хлипания и стонове, спокойният глас на мъжа в средата прекъсваше брътвежа с режеща яснота:
— Защо са там, Виктор… в този хотел… Роден, Монклер и Касон… от какво се страхуват… къде са ходили, Виктор… с кого са се срещали… защо никого не приемат, Виктор… кажи ни, Виктор… защо Рим… а преди Рим… защо Виена, Виктор… къде във Виена… кой хотел… защо са ходили, там, Виктор?…
Ковалски млъкна чак след петдесет минути. Бърборенето му се записваше на лента, докато заглъхна напълно, когато той отново загуби съзнание. Гласът откъм масата продължи с по-мек тон още няколко минути, докато стана ясно, че повече отговори няма да има. Тогава мъжът в центъра даде разпореждания на своите подчинени и разпитът свърши.
Ролките бяха свалени от магнетофона и светкавично изпратени с бързоходна кола от подземието на крепостта до разположената в покрайнините на Париж Главна квартира на Оперативното управление.
Ясният следобед, сгрял през деня дружелюбните тротоари на Париж, помръкна в златист здрач и в девет часа уличните лампи бяха запалени. По бреговете на Сена двойките се разхождаха като всяка лятна нощ, ръка за ръка, бавно, сякаш за да попият виното на мрака, младостта и любовта, което никога вече няма да има същия вкус, колкото и да се стараят. Отворените към реката кафенета, разположени по бреговете, бяха оживени от глъч и чукане на чаши, приветствия и престорени протести, задевки и комплименти, извинения и флиртове, които образуват разговорите на французите и магията на река Сена в една августовска вечер. Дори на туристите бе простено, задето са тук, донесли своите долари.
В един малък кабинет недалеч от Порт де Лила това безгрижие не проникваше. Трима мъже бяха насядали около бавно въртящ се върху масата магнетофон. Те бяха работили през целия късен следобед и цяла вечер. Единият натискаше копчетата, като по нареждане на друг ту пускаше, ту връщаше и отново пускаше лентата. Вторият имаше слушалки на главата, а веждите му бяха сключени от усилието да различи някоя смислена дума от звуковата бъркотия, долитаща от лентата. Стиснал в устни цигара, от която се виеше дим и караше очите му да сълзят, той даваше знаци с пръсти, когато искаше да чуе отново някой пасаж. Някои десетсекундни откъси прослушваше по пет-шест пъти, преди да кимне към оператора да продължи нататък. След това, диктуваше последната част от казаното.
Третият, по-млад и рус, седеше пред пишеща машина и чакаше да му диктуват. Задаваните в подземието на крепостта въпроси бяха лесни за разбиране, чуваха се ясно и отчетливо в слушалките. Отговорите обаче бяха несвързани. Машинописецът попълваше протокола за разпита като интервю: всеки въпрос на нов ред и означен с буквата „В“. Отговорите започваха също на нов ред и се отбелязваха с „О“. Те бяха нелогични, изпълнени с куп многоточия на местата, където смисълът се губеше напълно.
Когато свършиха, бе почти полунощ. Въпреки отворения прозорец въздухът в стаята бе син от пушек и миришеше на барутница.
Тримата мъже се надигнаха, схванати и изтощени. Всеки се протегна по свой маниер, за да разпусне стегнатите и наболяващи мускули. Един от тримата вдигна телефонната слушалка, поиска външна линия и набра някакъв номер. Човекът със слушалките ги свали и върна лентата. Машинописецът извади последните листа от машината, измъкна индигата измежду тях и започна да подрежда в отделни комплекти копията на признанието по реда на страниците. Първият екземпляр щеше да отиде при полковник Ролан, вторият в архива, а третият при копистите, за да се подготвят екземпляри за раздаване на началниците на управления, ако Ролан сметнеше за необходимо.
Телефонът откри полковник Ролан в ресторанта, където вечеряше с приятели. Както обикновено държавният служител с елегантна външност бе самото остроумие и галантност, комплиментите към присъстващите дами бяха високо оценени поне от тях, ако не от съпрузите им. Когато келнерът го повика на телефона, той помоли за извинение и се отдалечи. Апаратът бе сложен върху шубера. Полковникът каза само „Ролан“ и зачака оперативният работник от другия край да се представи.