Министърът на вътрешните работи приключи монолога си, който надали бе продължил повече от една минута, като спомена коментарите на Ролан и Дюкре и добави:
— Докладът на Ролан е в чантата ми.
Без да пророни дума, президентът се пресегна над бюрото. Г-н Фре измъкна доклада от чантата си и му го подаде.
Шарл дьо Гол извади от горния джоб на сакото си очила за четене, сложи ги, отгърна папката и зачете. Гълъбът бе спрял да гука, усетил сякаш, че моментът не е подходящ за това. Роже Фре се загледа към дърветата, а сетне към бронзовата настолна лампа, поставена встрани от подложката за писане. Беше прекрасно оформена Flambeau de Vermeil97 от периода на Реставрацията98, която за петте години на президентството бе осветявала в продължение на хиляди часове държавни документи, преминавали в нощните часове през подложката до нея.
Генерал Дьо Гол беше бърз четец. Свърши с доклада за три минути, внимателно го затвори, кръстоса ръце отгоре му и попита:
— Е, драги ми Фре, какво искате от мен?
Министърът за втори път си пое дълбоко дъх и започна стегнато да изброява мерките, които мислеше да предприеме. На два пъти използува фразата: „Според мен, господин президент, за да отклоним тази заплаха, е необходимо…“ На тридесет и третата секунда от изложението си каза: „Интересите на Франция…“
Можа да стигне само дотук. Президентът го прекъсна и звучният му глас обожестви произнесената дума „Франция“ по начин, недостъпен за никой друг френски глас до този момент или след това.
— Интересите на Франция, драги ми Фре, изискват президентът на Франция да не бъде видян разтреперан от страх от заплахата на някакво си нищожно наемниче и… — той замълча, докато презрението към непознатия атентатор изпълваше помещението. — …при това чужденец.
Роже Фре разбра, че е победен. Генералът не загуби самоконтрол, както се бе опасявал министърът на вътрешните работи. Заговори ясно и точно, като човек, който не иска желанията му да останат в някаква степен недоизяснени за слушателя. Докато говореше, някои фрази проникваха през прозореца, за да бъдат чути от полковник Тесер:
— La France ne saurait accepter… la dignite et la grandeur asujetties aux miserables menaces d’un… d’un CHACAL99.
Две минути по-късно Роже Фре напусна кабинета на президента. Кимна мрачно към полковник Тесер, излезе от кабинета на адютантите и се спусна по стълбището към вестибюла.
„Ето — мислеше си главният церемониалмайстор, докато придружаваше министъра по каменните стъпала към чакащия ситроен — един човек, изправен пред неразрешим проблем. Интересно, какво ли му е казал Стария?“ Но както подобава на главен церемониалмайстор, лицето му запази непоклатимото спокойствие на фасадата на двореца, в който бе служил двадесет години.
— Не, така не може да стане. По този въпрос президентът бе категоричен.
Роже Фре се извърна от прозореца на кабинета и изглдеда мъжа, към когото бе отправил забележката си. Няколко минути след като се завърна от Елисейския дворец, той извика шефа на канцеларията си или, иначе казано — шефа на личния си персонал. Александър Сангинети беше корсиканец. Като човек, комуто министърът на вътрешните работи бе делегирал през последните две години голяма част от ръководството на всекидневната дейност на силите за сигурност на френската държава, той си бе извоювал известност и име, които варираха в най-широки рамки в зависимост от личната политическа принадлежност и схващанията за естеството на гражданските права.
Крайната левица го мразеше и се боеше от него заради решителната мобилизация на специалните части за борба с демонстранти и твърдата тактика, използуване от тия четиридесет и пет хиляди полувоенизирани побойници при срещите им с организирани било от левите, било от десните сили улични демонстрации.
Комунистите го наричаха „фашист“, може би защото някои от похватите му за поддържане на обществения ред наподобяваха средствата, използувани в работническия рай отвъд „желязната завеса“. Крайно десните също наричани фашисти от страна на комунистите, го ненавиждаха не по-малко, като се позоваваха на същите аргументи за потискане на демокрацията и гражданските права, но по-вероятно защото безмилостната ефикасност на предприеманите от него мерки за поддържане на реда бяха до голяма степен предотвратили цялостното сриване на въпросния ред, което пък би улеснило един десен преврат, официално целящ възстановяване на същия този ред.
98
Периодът от т.нар. Втора империя (1852 — 1870), когато Луи Наполеон Бонапарт, провъзгласил се за император Наполеон III, прави опит да възстанови монархията във Франция. — Б.пр.
99
Франция не може да приеме… достойнството и величието да бъдат поставени в зависимост от заплахите на един… на един Чакал… (фр.) — Б.пр.