Най-после Бувие заговори:
— Ще трябва да зарежете всичко друго, с което се занимавате. Всичко. Изчистете си цялото бюро. Ще възложа на Фавие и Малкост да поемат висящите дела. Искате ли нов кабинет за тази задача?
— Не, предпочитам да си остана в сегашния.
— Окей, дадено, но отсега нататък той се превръща в главна квартира на операция „Да се намери Чакала“. Нищо друго. Ясно, нали? Искате ли някой да ви помага?
— Да, Карон — отвърна Льобел, имайки предвид един от по-младите инспектори, който бе работил с него в отдела по убийствата и когото бе довел в новата си служба като помощник-началник на Криминалната бригада.
— Окей, получавате Карон. Друг?
— Не, благодаря. Само че Карон ще трябва да знае.
Бувие помисли малко.
— Не би трябвало да има проблеми. Те не могат да очакват чудеса. Очевидно ви трябва помощник. Но още час-два нищо не му казвайте. Като се върна в службата, ще позвъня на Фре да поискам официално съгласие. Все пак никой друг не трябва да узнае. След два дни печатът ще гръмне, ако нещо изтече.
— Никой друг, само Карон — каза Льобел.
— Добре. И още нещо, преди да изляза от съвещанието, Сангинети предложи цялата група, която бе там тази вечер, да се информира редовно относно хода на нещата. Фре се съгласи. Ферне и аз направихме опит да отклоним това предложение, но загубихме. От днес нататък всяка вечер в министерството ще давате сводка. Точно в десет.
— О, Господи — въздъхна Льобел.
— Теоретически — продължи Бувие с подчертана ирония — всички ние ще ви бъдем на разположение със съвети и предложения. Не се притеснявайте, Клод, Ферне и аз също ще бъдем там в случай, че вълците започнат да се зъбят.
— Това до второ нареждане ли е? — попита Льобел.
— Опасявам се, че да. Лошото е, че за тази операция няма разпределение на времето. Трябва да намерите този убиец, преди да се е добрал до Големия Шарл. Не знаем дали той самият няма програма, или пък каква би могла да е тя. Може би има намерение да действува още утре, а може би няма да предприеме нищо цял месец. Трябва да проумеете, че ще работите чак докато бъде заловен или поне идентифициран и с установено местонахождение. Оттам нататък смятам, че момчетата от Оперативния отдел ще се оправят сами.
— С доста неща — додаде Льобел.
— Вярно — бързо се съгласи Бувие, — но те си имат своите начини. Живеем в ужасяващи времена, драги ми Клод. Към огромното нарастване на обикновената престъпност сега следва да прибавим и политическата. Някои неща просто трябва да бъдат извършени. И те ги вършат. Както и да е, просто опитайте да хванете тоя негодник.
Колата зави по Ке дез Орфевр и мина през портала на Следствената. След десет минути Клод Льобел бе в кабинета си. Отиде до прозореца, отвори го, наведе се навън и се загледа към Ке де Гран-з-Огюстен на левия бряг. Макар от него да го делеше тесен ръкав на Сена, където тя обхождаше Ил дьо ла Сите104, той бе достатъчно близо, за да види вечерящите в разположените по тротоара ресторанти край брега, да чува техния смях и дрънченето на бутилки и чаши с вино.
Ако беше друг тип човек, би могло да му мине през ума, че делегираните му през последните деветдесет минути права го бяха превърнали, поне за известно време, в най-могъщия полицай на Европа, че само президентът и министърът на вътрешните работи можеха да налагат възбрана върху исканията му за подкрепа, че би могъл, поне теоретически, да мобилизира армията, при условие че това може да се осъществи тайно. Би могло също така да му хрумне, че колкото и всеобхватни да бяха правата му, те зависеха от успеха. При сполука щеше да увенчае кариерата си с почести, но при неуспех можеха да го съсипят, както намекна Сен Клер дьо Вийобан.
Но тъй като бе онова, което бе, той не помисли за никое от тия неща. Чудеше се как да обясни по телефона на Амели, че до второ нареждане няма да се прибира. На вратата се почука.
Инспекторите Малкост и Фавие пристигнаха за материалите по четирите дела, върху които Льобел бе работил, преди да го извикат същата вечер. Половин час му трябваше да въведе Малкост в двете дела, които му предаваше, и Фавие — в другите две.
Когато си излязоха, той въздъхна дълбоко. На вратата отново се почука. Беше Люсиен Карон.
— Току-що ми се обадиха от канцеларията на комисар Бувие — започна той. — Казаха ми да се явя при вас.
104
Остров на Сена, върху който се намират, между другото, Парижката префектура, Съдебната палата и парижката „Света Богородица“. — Б.пр.