— Виж какво, скъпа, бях много зает. Имаше нещо, като кризисно положение, което трябваше да оправя, преди да си тръгна. Щях да ти се обадя, но хората още работеха, постоянно влизаха и излизаха от кабинета. Неколцина от тях знаят, че жена ми я няма. Би изглеждало странно да звъня през централата у дома.
Тя мушна ръка в процепа на пижамата, за да обхване увисналия пенис, и бе възнаградена с леко потръпване.
— Не може да има нищо толкова важно, че да не успееш да ме предупредиш за закъснението си, мили. Тревожех се цялата вечер.
— Е, няма защо повече да се тревожиш. Ела надолу, знаеш, че ми харесва.
Тя се засмя, протегна другата си ръка, за да привлече главата му, и го ухапа по меката част на ухото.
— Не, той не го заслужава. Не още във всеки случай. — Стисна укорително бавно втвърдяващия се член. Дишането на полковника се учести забележимо. Започна да я целува с отворени уста и така силно замачка зърното първо на едната, после на другата й гръд, че тя се заизвива от болка.
— Ела долу — простена той.
Тя леко се отдръпна и развърза шнура на пижамата му. Раул Сен Клер гледаше как гривата кестенява коса се спуска, за да обгърне корема му, излегна се и въздъхна от удоволствие.
— Изглежда, оасовци все още искат да очистят президента — каза той. — Заговорът бе открит днес следобед. По случая се работи. Това ме задържа.
Чу се меко „пльок“, когато момичето леко отдръпна глава.
— Не ставай глупав, скъпи, те отдавна са бита карта. — Тя се върна към заниманието си.
— Никак дори. Сега са наели чуждестранен убиец, който ще се опита да го ликвидира. Еей, не хапи.
След половин час полковник Раул Сен Клер дьо Вийобан спеше, полузаровил лице във възглавницата, и тихо похъркваше след положените усилия. До него любовницата му се взираше през мрака към тавана, леко осветен от уличните лампи, проправили си път през тесния процеп между двете завеси.
Онова, което научи, я порази. Макар да не знаеше нищо за подобен заговор, сама можеше да прецени важността на направеното от Ковалски признание.
Мълчаливо изчака будилникът с осветения циферблат да покаже два сутринта. Стана от леглото и измъкна от контакта щепсела на телефона в спалнята.
Преди да се отправи към вратата, тя се надвеси над полковника и благослови Господ, че не е от хората свикнали да спят прегърнати с партньорите си по легло. Той продължаваше да хърка.
Излязла от спалнята, тя тихо затвори вратата, прекоси дневната към входното антре, после затвори и тази врата след себе си. От телефона върху масичката в антрето набра един номер в квартал Молитор. След неколкоминутно чакане се обади сънен глас. Жаклин говори бързо в течение на две минути, чу потвърждение, че е разбрана, и затвори. Малко след това бе обратно в леглото и се мъчеше да заспи.
През цялата нощ шефовете на криминални отдели в полициите на пет европейски страни, на Америка и Южна Африка бяха събуждани по телефона от Париж. Повечето от тях отговаряха ядосани и сънени. В Западна Европа времето бе като в Париж — ранните утринни часове. Във Вашингтон бе девет вечерта и началникът на отдел „Убийства“ към ФБР бе на официална вечеря. Карон успя да се свърже с него едва при третия опит и разговорът им бе смущаван от брътвежа на гостите и чукането на чаши, проникващи от съседното помещение, където се провеждаше тържеството. Началникът все пак успя да разбере за какво става дума и се съгласи да бъде в службата за връзка с Главната квартира на ФБР в два часа сутринта вашингтонско време, за да говори по телефона с комисар Льобел, който щеше да се обади от Интерпол в осем часа сутринта парижко време.
Шефовете на криминалните отдели на белгийската, италианската, немската и холандската полиция очевидно държаха на семействата си: на свой ред всеки бе събуден и след като изслушваше Карон, се съгласяваше да бъде в стаята за връзка в предложеното от него време, за да разговаря лично по телефона с Льобел по въпрос от изключителна важност.
Ван Рай от Южна Африка бе вън от града и нямаше да се прибере в главната квартира преди изгрев слънце, така че Карон говори с неговия заместник Андерсон. Когато научи за това, Льобел не остана недоволен, тъй като много добре познаваше Андерсон, а Ван Рай — никак.
Освен това подозираше, че Ван Рай е назначен по политически съображения, докато Андерсон бе в миналото редови полицай, като него самия.
Телефонният звън завари мистър Антъни Малинсън, помощник-комисар по криминалните дела в Скотланд Ярд, в неговия дом в Бексли малко преди четири часа. Той изръмжа недоволно срещу настойчивия звън край леглото си, протегна ръка към слушалката и промърмори: