Южният полюс открай време бе представлявал един огромен потребителски континент, който се поддържаше от най-добрите промишлени технологии на целия свят. Всичко необходимо за живота на хората там се доставяше от другите пет континента. Но защо? Ако бяхте попитали за това по-рано, то хората от Южния полюс може би щяха да ви отговорят малко смутено: „За да поглъща инвестициите, без да носи никаква полза.“ А други може би щяха да ви обяснят по друг начин: „Заради науката, за да се разширят човешките познания.“ И това мислене, което в някои страни се смяташе за странно, успяваше да убеди влиятелните хора и финансовите кръгове, които се съгласяваха: „Щом целият свят го върши, не е удобно и нашата страна, която притежава такава развита промишлена база, да не се заеме с Южния полюс. Трябва да помагаме.“ Понякога се наблягаше и на природните богатства на полюса и това също се използуваше като претекст за финансиране. Обаче както Космоса, и Южният полюс, останал последният неизследван район на XX век, постепенно разкриваше истинското си значение. Той притежаваше, тъй да се каже, абстрактна стойност без утилитарно значение и именно поради това бе доказателство за дълбокото противоречие между материалното производство и духовната сфера на живота. Доказателство, че човечеството е престанало да живее само заради насъщния и вече има и друга цел.
Все пак нито един човек не би могъл да си представи, че Южният полюс случайно ще изиграе неочаквана роля. Той спомогна да се съхрани животът на планетата.
И тъй, в този момент Южният полюс представляваше странна смесица от суров, нисш, първобитен живот и най-висшите постижения на човешката цивилизация, наследена от предишния свят. И разликата между суровата първобитност и висшите постижения на цивилизацията беше по-голяма, отколкото където и да било другаде. Невъзможно бе тя да бъде заличена за десет или двадесет години и да започне процес на възпроизводство. Южният полюс притежаваше невероятни природни богатства, но същевременно тук нямаше производителни сили, никакви индустриални мощности, освен незначително машинно ремонтно оборудване. Липсата на миннодобивно оборудване и металообработващи машини се усещаше особено мъчително. Беше ясно, че и дума не може да става за някакво възпроизводство. В следващите няколко години хората трябваше да съумеят да оцелеят тук, на тази сурова земя. Щеше ли да дойде някога денят, в който те ще се отправят на север, където цъфтят цветя и се усмихва слънцето? Новият ден за онези прекрасни континенти, облени от слънчева светлина, където денят неотменно се сменя с нощта. Докога ли щеше да продължи разпространяването на смъртоносните вируси? Или последните представители на човешкия род щяха да останат завинаги тук, изгнаници на Южния полюс?
За известно време животът на Южния полюс продължаваше да тече по инерция. Адмирал Конвей потърси съдействието на офицерите, които му бяха подчинени, и на учените от всички страни и им предложи да разработят два проекта. Единият бе върху проблема, как да се живее в случай, че се наложи десет хиляди души да останат изолирани, тук, на Южния полюс, а другият — план за живот, в случай че отново се появи възможност да се завърнат по родните си места. Когато след два месеца работата беше завършена, адмирал Конвей — човек с голям практически опит, проучи проектите и разбра, че планът на доктор Бородинов — главния отговорник на съветската станция, е съставен с изключителна прецизност и е най-подходящ. Като се ограничи само с обикновена проверка на най-важните моменти, Конвей внесе този план за предложения и оценка от всички групи.