Йошидзуми изготви две изчислителни програми. Една част от перфокартите, които излизаха от компютър номер две, се предаваха в компютър номер четири, а другата се изчисляваше отделно и се разпределяше, за да се подаде по три схеми в мултиплициращия интегратор. Накрая Йошидзуми избра от хранилището негативи с картата на Северна Америка и на Аляска и ги отпечата върху голям лист фотохартия за метеорологични съобщения. След това направи обемно сканиране, върху което с тайпографа се напечатаха изобарите, изотермите, направлението на вятъра. Стив облекчено въздъхна, когато колегата му направи знак, че всичко е наред. Йошидзуми погледна часовника. Бяха изминали вече час и двадесет минути. Трябваха още тридесет минути, за да се извърши цялостната проверка. Когато всичко беше готово, той се обърна към Стив и му посочи да включи компютъра. Започна да се подава филм с ширина една трета от инча. Лампите на трите компютъра трескаво замигаха, а след няколко минути затрака и скенерът.
2
„Възмездието е в мен и аз ще го въздам“
Членовете на Върховния съвет се събраха в заседателната зала, в която преди се помещаваше щабът на военноморските сили. Имаше представители от всички станции. Присъствуваха и капитан I ранг Маклауд, капитан III ранг Зощенко, професор Висконти от географската комисия, професор Яманака — прекият началник на Йошидзуми, двама американски офицери от военновъздушните сили на САЩ, които Йошидзуми познаваше само по физиономия, двама служители на НАСА и още двама души, единият от които приличаше на американец, а другият — на руснак. Заседателната зала представляваше стая с нисък таван, в която освен голямата груба маса нямаше нищо друго. Пред масата имаше екран, няколко интерфона, един телефон, микрофон и малка масичка за напитки. Върху екрана се виждаше емблемата на Федерацията на Южния полюс, която наподобяваше емблемата на ООН — в центъра бе изрисувана Антарктида, а отгоре бяха начертани концентрични кръгове и радиални лъчи, изобразяващи паралелите и меридианите. От двете страни на емблемата бяха подредени знамената на някогашните държави.
— Йошидзуми — адмирал Конвей откри заседанието без всякакво предисловие, — след като се запознахме със съдържанието на доклада ти, който представя резултатите от проучванията в твоята научна област, направени по време на пътуването на „Нереида“ в северното полукълбо, ние много се заинтересувахме от изводите. Поискахме мнението на професорите Яманака и Висконти. И двамата ни отговориха, че като специалист притежаваш необикновени способности и твоите изводи заслужават доверие. Затова Върховният съвет иска да чуе лично от теб по-подробни обяснения във връзка с изключително голямата опасност, която заплашва всички ни…
Йошидзуми не разбираше за какво става дума и се подразни. Изглежда, се беше случило нещо. И то нещо, което има връзка с неговия доклад. И тези, които са се събрали тук, искат още веднъж да се уверят в тази връзка. Изключително голяма опасност!? За какво става дума? Южният полюс е безкрайно отдалечен от другите континенти, а неговият доклад се отнася за район, който се намира на противоположната част на земното кълбо.
— Обяснете, моля — обади се професор Попов, — по възможност по-просто, за да могат всички да разберат.
— Преди всичко — започна Йошидзуми, без да знае как да обясни така, че да могат и неспециалистите да го разберат, — както ви е известно, моята специалност е сеизмологията.
Всички заслушаха напрегнато. Йошидзуми постави на екрана картата, която бе изготвил в компютърната зала.
— Аз се занимавам главно с изследвания на динамиката на структурата на земната кора, но не и с измервания на земната повърхност и прогнозиране. Преди да дойда на Южния полюс, изследвах с методите на статистическата физика главно различни явления в земната кора. Когато правех изследвания чрез допускане на функционална зависимост между някои неадекватни явления, открих, че този метод с изключителна точност помага за предвиждането на земетресения. Преди четири години, непосредствено преди да дойда тук, представих научно съобщение пред японското сеизмологично дружество. Тогава на моя доклад не бе обърнато внимание заради бедствието, сполетяло света. На вас това ви е известно. По-късно, вече тук, добавих статистическа поправка към данните за слабото земетресение в околностите на Антарктическия полуостров и на Грейъмова земя, и също към данните за земетресението, регистрирано от професор Висконти в морето близо до Чили, когато преди две години той е бил там с Т–232. Мисля, че с помощта на моя метод е възможно с много висока точност да се предскаже мястото на земетресението, както и силата му и дълбочината на епицентъра.