— Господа! — иронично каза Йошидзуми. — Искам да ви кажа, че няма защо да се притеснявате толкова. Промените в земната кора стават на противоположната страна на земното кълбо. Тук, на Южния полюс. Ще се усети нищожен трус, който няма да ни засегне. Дори няма да се появи цунами. А и Аляска сега е безлюдна. Най-страшното, както знаете, е станало преди четири години. Самият аз, когато писах този доклад, бях малко развълнуван. Но в същото време си мислех: „Защо ли правя всичко това?“ Промените, които ще настъпят на 16 градуса северна ширина, нямат никаква връзка с Южния полюс.
Но хората, които го слушаха, изглеждаха все тъй разтревожени и угрижени.
— Не разбирам — учудено каза Йошидзуми. — Казвам ви, на Аляска няма живи хора, а за нас опасност не съществува.
— Не е така — адмирал Конвей се надигна. — В Северна Америка наистина няма живи хора, но е останало живо нещо друго…
— Какво? — Йошидзуми неволно се наведе напред. — Какво е оцеляло?
— Човешката ненавист — отвърна адмиралът. — Тази ненавист е останала на земята и след като хората са загинали…
— Не ви разбирам — Йошидзуми изгледа присъствуващите.
— Това е един абсурд! — обикновено спокоен, сега адмиралът скочи и удари с ръка по масата. — Наистина абсурд. Направо като билярдна игра. Казват, че ударът по топчето зависел от ръката на бога. Но богът, който познавам аз, не е бог за хората. Той управлява природните закони, но не забелязва човешките. А пък и човекът сам предизвиква природните бедствия.
— Игра на билярд? Какво искате да кажете? — Йошидзуми беше направо объркан.
— Добрият играч на билярд не се цели направо в топчето, което е най-далече. Цели се в топчето, което е най-близо, то улучва следващото и така, докато и последното топче падне в дупката.
— Не разбирам какво имате предвид — каза Йошидзуми.
— Аз нищо не съм казвал досега на останалите членове на Върховния съвет — едва сдържайки гнева си, Конвей огледа присъствуващите. — Наистина това е абсурдно. И причината за този абсурд е най-абсурдният президент, който сме имали от създаването на Щатите, и изградената от него система за отбрана.
— За предишния президент ли става дума? — попита Йошидзуми.
— Да, той беше крайно десен реакционер, какъвто човек трудно може да си представи, съмишленик на банда, наречена едри капиталисти от Юга. Атила на XX век. Човек, който смяташе за мъжество и справедливост най-ужасните средства на средновековната инквизиция, произвола, насилието, неотстъпчивостта, изолираността. Той не проумяваше развитието на историята и преди шест години имаше намерение да обяви война на „червените“. И досега не мога да разбера защо американският народ избра такъв президент. Военен съм, но тогава и аз бях отчаян от изостаналото мислене на моята страна.
— И какво е направил този Силвърланд?
— „Възмездието е в мен и аз ще го въздам“ — това бе любимият му цитат от Библията. Именно той е създал АСР.
— АСР?
— Майор Картър! — извика Конвей.
Надигна се висок слаб мъж, когото Йошидзуми досега не бе забелязал.
— Господа! Искам да ви представя майор Картър, който преди е служил в Министерството на отбраната, ползувал се е с голямо влияние по времето на Силвърланд и е взел участие в създаването на проекта АСР. По време на управлението на следващия президент той промени своите убеждения и пристигна тук, за да ме следи. Но оттогава изминаха няколко години и това вече няма значение. Нека сега майор Картър ни разкаже за АСР. В армията на САЩ малцина знаят за тази система.
— АСР — започна с безизразен глас майор Картър, — автоматична система за реагиране, създадена преди осем години от президента Силвърланд и генерал Гърланд, тогавашния началник на Обединения генерален щаб…
3
Голямата игра
— От 50-те години системата за атомна самоотбрана на САЩ, както знаете, навлезе в тъй наречената епоха на „война чрез натискане на бутона“, която започна от системата за ранно откриване на балистични ракети. В същото време бе създадена и системата за мигновена война, като всички установки бяха съсредоточени в базите за междуконтинентални балистични ракети, които подобно на мрежа се разпростряха в САЩ и в целия свят. Това създаде една непредвидена опасност, а именно че в системата, която бе изградена от изключително точни автоматични устройства, съществуваше един доста нестабилен фактор — всички те зависеха от хората, от тяхната преценка, която понякога е твърде субективна.