— Силвърланд имаше две фобии — продължи Картър. — Той се преструваше на широк човек, надраснал дребнавостите, но подобно на другите брутални политици зад тази негова широта се криеше детински страх. Приличаше на южняк комарджия. За комарджията в края на краищата е по-важно да притежава безумно мъжество, за да заложи всичко на карта, отколкото да бъде разумен.
— Достатъчно вече за Силвърланд — прекъсна го адмирал Конвей. — По-добре обясни по-подробно за АСР.
— Но подбудите на Силвърланд представляват важен момент при обяснението на създадената от него система — тихо отвърна Картър и продължи: — И така двете фобии на президента бяха следните: едната — страх от случайно избухване на война — сам той от уважение към международното обществено мнение понякога се преструваше, че сериозно обмисля начина за предотвратяването на войната, но в душата си се боеше, че дори и да издаде такава заповед, винаги ще се намерят офицери, които няма да са съгласни с него и не ще изпълнят нарежданията му, затова не вярваше на никого. А другата фобия на президента беше страхът, че противникът без предупреждение ще започне газова или бактериологична атака.
— Наистина — иронично каза Бърнс — крадецът вика: „Дръжте крадеца!“
— Затова заедно с Гърланд те замислиха да създадат система, при която в опасния момент ракетите могат да бъдат изстреляни направо от Белия дом, от самия президент. „Възмездието е в мен и аз ще го въздам“ — това беше любимият му цитат от Библията. И така през втората година от неговото президентство бе създадена автоматичната система за реагиране АСР. Силвърланд в много по-голяма степен от Маккарти бе обзет от манията за лов на „червени“ и шпиони, като искрено вярваше, че преди да започне ядрената атака, врагът ще парализира с отровни газове или бактерии отбранителния механизъм на страната. Но при наличието на системата АСР дори първият удар да бе нанесен от Америка, тя би могла автоматично да отвърне. Той бе нарекъл тази система „плод на моя патриотизъм“, като обичаше да повтаря: „Дори и да ме убият, от моя труп ще излети стрелата на отмъщението.“ Мисля, че такива бяха налудничавите идеи на този Нерон от Белия дом, който до последния миг не вярваше на своите подчинени. Когато се кандидатира за президентския пост, възнамеряваше в случай на провал да организира военен преврат, но щом влезе в Белия дом, сам започна да се страхува от преврати. Мислеше, че полага всички грижи за отбраната на страната, но в действителност си оставаше дребен комарджия, който вярва, че една карта печели играта.
— Дали неговата система съществува още? — попита Йошидзуми.
— Цялата система се захранваше от автоматична атомна електроцентрала, която се намира в подземните етажи на Белия дом. И щом се дръпне лостов превключвател, скрит в специална стая, цялата система излиза от контрола на персонала и се превключва на АСР.
— Но — обади се Лопес от Аржентина — Силвърланд претърпя поражение на президентските избори, а последният президент продължи делото на Кенеди. През лятото на бедствието новият президент желаеше да постигне всеобща забрана на ядреното оръжие. Не вярвам той да е дръпнал лоста.
— Съществуват съмнения, че системата е задействувана — каза Картър. — Силвърланд все още се ползуваше с голямо влияние. А освен това генерал Гърланд остана на своя пост. Когато бях командирован на Южния полюс, тоест една година преди бедствието, системата още не бе премахната. Неколцина от групировката на Силвърланд може би в последния момент са се възползували от хаоса и са успели да влязат в Белия дом.
— Да, такава възможност съществува — каза Конвей. — Аз помня последния ми разговор с президента Ричардсън малко преди неговата смърт. Той се възмущаваше, че привържениците на Силвърланд използуват създалото се положение и се стремят да упражнят натиск върху него.
— Но — обади се Йошидзуми — дори тази система все още да съществува, каква връзка има това с Аляска?
— Все още ли не разбираш? — учуди се Картър. — Точката, която ти посочи преди малко на картата, е мястото на разположение на радарната база на Аляска. Ако започне земетресение и тази база бъде разрушена, шест минути по-късно в централния команден пункт на АСР ще пристигне предупредителен сигнал и като се получи отговор от базата, междуконтиненталните ракети автоматично ще се насочат към СССР и ще бъдат изстреляни.
В стаята се възцари мълчание. Никой не помръдваше. Все още в загиналия свят бе жив механизмът на злото.
После се обади доктор Ла Рошел: