Премиерът, плътно заобиколен от американските войници, премина през двора и се насочи към една от машините. Той едва-едва се влачеше и затова се остави да го качат в нея. И държавният секретар, и министърът на финансите, и престарелият лидер от управляващата партия отдавна се бяха настанили и сега поглеждаха страхливо към него.
Радиото в хеликоптера бъбреше бързо на английски. Предаваше съобщение, че радарите на остров Х са засекли летящите към Япония ракети. Остров Х, японско владение, се намираше на югоизток в Тихи океан.
Поправка на времето?
Беше 13.50 часът, когато главнокомандуващият силите за самоотбрана предаде заповедта си на Главното управление на полицията и на всички останали инстанции. Смисълът й беше прост — от страната C са изстреляни пет ракети с ядрен заряд, които са се насочили към Япония, и две от тях в 14.50 часа ще се взривят над Токио. Следователно Управлението на силите за самоотбрана в момента поема върху себе си отговорността за запазване на обществения ред. Цялата полиция също преминава под командуването на силите за самоотбрана. Тази заповед бе предадена по прекия телефон лично от главнокомандуващия.
— Моля, повторете още веднъж — крещеше в слушалката началникът на полицията.
— Няма никакво време за повтаряне. След по-малко от час над Токио ще избухне най-малко десетмегатонен взрив. Веднага разпратете на подходящи места из града коли с високоговорители, които да съобщят на населението. На всички централни кръстовища струпайте полицейски сили, които да бъдат готови да предотвратят евентуални безредици. Ще се наложи да се стреля, затова направете необходимото. След три минути по радиото и по телевизията ще бъде предадено екстрено съобщение. Край!
— Ало, ало!
На началника на полицията му се стори отначало, че някой си прави с него лоши шеги, но гласът, с който разговаряше преди малко, му беше толкова добре познат. Нямаше никакво съмнение, това беше главнокомандуващият силите за самоотбрана.
Заповедта на главнокомандуващия, предадена по телефона, беше безспорно доказателство, че става нещо страшно.
Като затвори телефона, главнокомандуващият се обърна към стоящия наблизо офицер, който беше нахвърлил текста на извънредното съобщение.
— Много лошо е казано, но нямаме време да го поправяме — с нервен глас каза главнокомандуващият. — Да се предаде по всички радиостанции — и държавни, и частни. Повикайте хората, за да им обясня!
Най-напред влезе представител на държавната радиостанция. Главнокомандуващият зачете на глас съобщението:
„До гражданите на Токио и до целия японски народ. От страната C, членка на Организацията за мир и сътрудничество между страните в басейна на Тихи океан, погрешно са изстреляни петмегатонни ракети с ядрен заряд, които летят към Токио и точно в 14.50 часа ще се взривят над града. Тяхното обезвреждане е невъзможно и ние се обръщаме с призив към целия народ и по-специално към населението на Токио да мобилизира цялото си хладнокръвие. Приканваме ви да запазите спокойствие и присъствие на духа. В името на запазването на обществения ред са вдигнати на крак цялата войска и полиция, за да не се стига до безредици. Приканваме в останалите 20 минути тези, които могат да успеят, да се върнат по домовете си и сред близките си и там да прекарат сетните минути.“
Редакторът получи текста на съобщението в 13.52 часа. Съдържанието му го накара да се разтрепера.
Завеждащият информационния отдел прочете текста и остана като гръмнат.
— Отговорният редактор, къде е отговорният редактор!
Всички около него замръзнаха по местата си.
— Отговорният редактор къде е? Намерете го веднага! — завеждащият крачеше из коридора и неистово крещеше.
В държавната радиостанция без разрешението на отговорния редактор не можеха да бъдат предадени никакви, дори и извънредни съобщения. А в това време той обядваше в ресторанта, който се намираше в парка зад радиостанцията. Накрая един от служителите се досети къде може да е и позвъни там по телефона.
— Какво е станало? — с досада в гласа попита отговорният редактор.
— Нечувано! Ужасно!
— Нещо с някой от изпълнителите ли се случи?
— Ох, добре би било да е така... Тук позвъни главнокомандуващият силите за самоотбрана и съобщи, че след минути в Токио ще избухне атомна бомба. Трябва веднага да предадем съобщението по радиото и затова елате колкото се може по-скоро!
Да се предадат новини по радиото беше значително по-бързо и по-просто, отколкото по телевизията. Защото по телевизията обезателно в долния край на екрана се даваше кратко резюме на съдържанието. А вече нямаше време да се пише резюме, защото за това щяха да бъдат изгубени най-малко 10 минути.