— Само по повод да ми кажете тези неща ли идвате?
— Не, това го правя само между другото. Всъщност дойдох да се осведомя дали мистър Уилкинс приема.
— Сега едва ли. Той има посещение.
— Я гледай, да не би оня тип вече да е при него?
— Какъв…? Кой?
— Онзи, който ви е наблюдавал.
Тя отново се изчерви.
— Лефлър се е осмелил…
— Лефлър? Не Уолкър или Хопкинс? Хмм… може би тук се нарича Лефлър.
— Кой е Уолкър?
— Един човек, когото търся, един злодей, който се е спуснал от Сакилските планини, за да…
— Той ли ме е наблюдавал? — прекъсна го бързо тя.
— Да, той.
— Това е неприятно, но мистър Лефлър е друг. Той е притежателят на съседната плантация и сега се намира при па[58] — вероятно за да обсъди с него някоя неотложна работа.
— Моята обаче е още по-неотложна. Виждам се принуден да обезпокоя господата.
— Щом е такъв случаят, направете си труда да отидете до предната страна! Портата се намира там и слугата ще доложи за вас. Само не бива да забравяте, както тук, да споменете името си.
— Извинете, мис! Но като ви видях, забравих и кръщелното си свидетелство, и имунизационния си картон. Казвам се Сам Хоукинс и съм по професия саванен скитник.
Изненадана, тя пристъпи крачка напред.
— Сам Хоукинс, траперът?
— Да. Така ме наричат.
— О, каква радост! Аз съм чела за вас!
Сега бе негов ред да се изненада.
— Чела? За мен?
— Да, вече на няколко пъти.
— Невъзможно, мила моя мис. Аз не съм писал нищо, което би могло да попадне пред очите ви, ако не се лъжа.
Тя звънко се разсмя.
— Не искам да го оспорвам, а и не това имах предвид.
Ако вие наистина сте Сам Хоукинс, прерийният ловец, то аз съм чела за вас и по-точно във вестника.
— Behold! Във вестника?
— Да, мой най-добри сър. Ловците, които от време на време се връщат от Запад, разказват какви ли не собствени и чужди преживелици, споменавайки и изтъкнатите прерийни скитници. Вие принадлежите към тях. А онова, което се разказва, обикновено скоро бива и отпечатвано.
— Ама какво пък толкоз са отпечатали за мен?
— Разни неща. Не сте ли бранил веднъж от команчите само с още шест други ловци един керван за Санта фе?
— Да. Тогава ни беше станало много напечено, но и червенокожите трябваше да претърпят доста загуби.
— И не сте ли спасил веднъж цял сетърмънт от едно нападение на сиусите?
— И това съм сторил. Впрочем не беше някакво кой знае колко голямо геройство. Та ние бяхме трийсет мъже срещу осемдесет индсмани — това уреди нещата.
— А веднъж не са ли ви даже… — тя улови внезапно бухналите си дълги коси и замлъкна.
Той проследи подозрително жеста й.
— Скалпирали? — рече уклончиво. — Хм, има нещичко вярно и в това… но бих желал да видя вестникаря, който ще дръзне да посегне на скалпа на Сам Хоукинс, хи-хи-хи-хи!
— Ох, как ми е жал за вас! — възкликна тя с неподправено съчувствие. — Вие без съмнение сте герой! Приятел сте дори на великия Олд Шетърхенд! Много се радвам да ви видя тук. Би било хубаво да можехте да поостанете известно време, сър.
— Вероятно ще мога да остана един ден, че дори няколко. Това много скоро ще се реши. Но преди всичко трябва да говоря с вашия баща, ако не се лъжа.
Сам направи отново един елегантен по негово мнение поклон и тръгна. Зави към фасадата и съгледа високата, широка порта. Там стоеше човек в лека лакейска форма.
— Ей, приятелю, откъде се отива тук за мистър Уилкинс?
— Ще трябва тук да чакате, човече. Господарят преди обяд няма време.
— Нещата се схождат отлично. Аз също нямам време, така че веднага бихме могли да уредим работата. Иди сега при господаря си и му кажи, че Сам Хоукинс непременно трябва да говори с него. Ясно?
— Какво ме засяга Сам Хоукинс? Чакайте, докато…
Той спря по средата, отстъпи назад и направи дълбок поклон. В коридора се бе отворила една врата, пропускайки младата господарка. Тя се обърна приятелски усмихната към Сам.
— Тъй като вашата работа е толкова наложителна, аз самата ще ви придружа до па и ще съобщя за вас. Елате с мен, моля!
Сам Хоукинс хвърли унищожителен поглед на слугата и я последва. Мис Уилкинс преведе Сам през едно антре до приемната. В нея се намираха двама мъже — Уилкинс, нейният баща, и неговият съсед Лефлър, за когото бе споменала.