— Уолкър? — попита Лефлър удивен. — ’s death, вас ви търсят!
— Зная.
— Какво искат от вас?
— Имаме помежду си една работица, нещо, което хората наричат кръвно отмъщение.
— Мога само да ви съжалявам. Тоя Сам Хоукинс е най-добрият копой между Скалистите планини и Атлантика!
— Надявам се да ми предложите закрилата си.
— Аз? Вашата работа хич не ме засяга!
— Може би все пак! Простете, сър, че ще ви поставя един въпрос, който може да ви се стори много натрапчив… но той е част от нещата!
— Питайте, де!
— Вие сте поискал дъщерята на Уилкинс и сте получил отказ?
— Bounce![63] Тоя черен негодяй тук ли ви го издрънка?
— Да. Но го направи за ваше добро. Седнете! Боми може да стои на пост, та да не ни обезпокои някой.
Те извадиха едно шише ром от дупката, наместиха се и започнаха шепнешком да разговарят. Боми се курдиса на пъна си, запали си късата лула и се загледа с остър поглед през пролуката на вратата към предлежащата местност. Той не можеше да разбере нищо от разговора на двамата, но явно хич не бе жаден да узнае нещо, което не му е било разказано доброволно…
Без много да го усуква, Уолкър пристъпи направо към целта.
— Ако аз поискам ръката на някое момиче и бъда отхвърлен — поде той, — то първото ми желание ще бъде да си отплатя за тази низост. Мога ли да приема, че и вие така се чувствате?
— Аз не съм по-различен човек от вас и признавам, че мисля за разплата.
— Е, аз имам в ръцете си средство, което би ви дало възможност за едно съвсем изискано отмъщение!
— И как пък се сдобихте с него? Познавате ли Уилкинс?
— Него не, но толкова по-добре племенника му Артър Уилкинс.
— ’s death! Познавате Артър? Къде го срещнахте?
— Позволете да отговоря на този въпрос по-късно! Сега бих желал по-напред да зная, познавате ли добре условията в Уилкинсфийлд?
— Естествено. Та нали съм най-близкият съсед.
— Кому принадлежи плантацията?
— От само себе си се разбира — на Уилкинс.
— Тук май доста се заблуждавате.
— Едва ли. Че кому другиго би трябвало да принадлежи?
— Кому другиго, питате? Никому, освен на мен!
Лефлър подскочи.
— Какво? На вас? Какви ги бълнувате?
— Не говорете толкова високо! Не е нужно чернилката да чуе нещо.
И Уолкър даде сега разяснение на изненадващото си твърдение. В заключение измъкна един портфейл, извади от него няколко писмени доказателства и ги представи на Лефлър. Ако се съдеше по големия печат, това бяха официални документи.
Лефлър ги прегледа, задържа ги срещу падащия от прозоречното отверстие слънчев лъч, провери ги по всякакъв метод и начин.
— Кой би го помислил!… Вие сте съвсем прав, мистър Уолкър. Давате ми взривоопасен заряд в ръката. Бих искал тези книжа да принадлежаха на мен. Нямате ли желание да ми ги продадете, сър?
— За да спечеля някоя мизерна сума? А, не!
— Не ми и хрумва да ви притискам. Вашите права са неприкосновени, но въпреки това Уилкинс ще се брани. Работата ще се стигне до дело. Имате ли средства да го доведете докрай?
— Хмм! Дадох цялото си състояние, за да се сдобия с тези документи.
— Тогава добре си помислете дали сте в състояние да разрешите нещата в съда! Аз ви съветвам да продадете притежанията си. Няма да получите пълната сума наистина, но вие много вероятно не сте я и дал. Помислете си!
— Бих продал само срещу незабавен и задоволителен платеж.
— А аз съм в положение да се съглася.
— Е, добре, колко предлагате?
— Подобни неща не могат да се отрежат ей така набързо. Та няма само за тоя миг да се видим, я. Желаете ли да бъдете мой гост?
— Щом така стои работата, приемам поканата.
— Хубаво. Аз веднага ще пратя бърз куриер до Ван Бурен да доведе нотариус. Той ще проучи документите и после ще може да уреди всички формалности, които се изискват за преминаване вашето състояние в мое притежание. Сигурно ще постигнем съгласие.
— Това ме устройва.
— В такъв случай считам за най-добре да потеглим веднага. Защо да се задържате повече в тази колиба?
— Забравяте, че съм в обсада, сър!
— Дявол го взел, бях забравил! Как всъщност се спречкахте с тези ловци?
— Ще ви разправя. Най-важното е да им се изплъзна за мига, после съм спечелил.
— Само Уилкинс би могъл да ги прогони с работниците си, но той изглежда направо се е влюбил в трапера. А моите хора нямам право да пращам с такава цел в чужда територия. Трябва следователно да се прибегне до хитрост… — той сложи пръст на носа си, — почакайте, работата веднага ще е наред, сър!