— Тя каква трябва да е всъщност?
— Нямам позволение да говоря за къзъм на господаря. Щом като нямаш други, ще трябва да си вървя.
Бариша не му мисли дълго.
— И тоя бей е много богат?
— Много. Вече ти го казах. Той се радва на особената милост на султана.
— При това положение ще ти призная, че действително притежавам още една робиня, една-единствена. Тя е най-красивата, каквато някога съм имал, и аз се тъкмях да я предложа на султана.
— Аллах да благослови падишаха! Но защо тъкмо тая робиня трябва да има? Не притежава ли вече най-доброто от всички страни? Не бива ли и някой друг да се порадва на една красива ханъм?
— Забравяш, че султанът заплаща най-добре. Той никой път не отбива от цената и една пара.
— Имаш право. Той никога не се пазари. Или плаща каквото му е поискано, или не плаща хич нищо. Ако робинята му хареса и не ти даде цената, не можеш да се оплачеш от него на кадията. Още ли не си го разбрал?
— За съжаление вече на няколко пъти.
— Тогава прави каквото ти повелява разсъдъкът! Покажи ми робинята, та да мога барем да реша дали бива да говоря за нея на моя господар!
— Ще те заведа при нея. Но чакай отвън, докато се върна. Искам първо да я уведомя.
Бариша тръгна, а дервишът се върна временно в предната стая. Там се намираше, когато Паул Норман бе заставен да напусне любимата. Двамата се изгледаха на разминаване с не особено радушни погледи. Когато после търговецът дойде, дервишът попита:
— И франките ли купуват робини?
— Не, само последователите на Пророка имат позволението да се насладят още на тази земя на радостите от отвъдното блаженство.
— Но ти все пак посрещаш неверници?
— От време на време. Те се появяват по разни причини. Защо питаш?
— Видях франка, който беше досега при теб.
— Той се намираше при робинята, която ще ти покажа. Султанът, за когото е определена, не може естествено да дойде да я огледа и затова възнамерявам да му пратя нейния портрет. Тоя франк е рисувач, който изготвя картината.
Бариша го въведе в стаята, напусната току-що от Паул Норман. Чита все още седеше на дивана, ала бе спуснала фереджето пред лицето си. Картината на статива беше покрита.
— Повдигни се пред този благочестив мъж и си отстрани яшмака! — повели търговецът.
Чита стана и разбули лице. Дервишът нададе силен вик — лицето му показваше израз на безкрайна изненада. Почти оставяше впечатление, че е дълбоко изплашен. Костваше му видимо усилие, за да си възвърне прежното равнодушие.
Младата черкезка се изчерви от срам. физиономията на този човек й беше противна. Тя спусна булото пред лицето си, ала дервишът пристъпи бързо и отново го вдигна.
— Какво ще кажеш за нейната красота? — попита Бариша гордо.
— Тя е това, което беят желае.
Тъмните очи на дервиша запламтяха с огън, който дори на търговеца нямаше как да не направи впечатление.
— Виждам, че ти харесва много! — каза по тая причина подпитващо.
— Да. Ще препоръчам на бея да я купи. Откъде е родом?
— От другата страна на Кавказ.
— Ти самият ли я доведе оттам?
— Не. Докараха ми я в Стамбул с кораб. Един от моите посредници я е купил.
— Как е името й?
— Чита.
— Кой е баща й и как се казва селището, където е родена?
— И двете неща са ми неизвестни.
— Странно. Значи тоя гяур, тоя неверник я гледа и й прави портрет? Той къде е?
— Тук. Още не е готов, но въпреки това много й прилича.
Бариша отстрани покривалото, а дервишът разгледа внимателно картината.
— Да — рече той, — много й прилича. Кажи ми цената, която искаш!
— От султана щях да поискам пет кесии злато[15].
— Той или щеше напълно да ти ги даде, или хич нищо. Аз ти предлагам четири, които ще получиш веднага, без нито един пиастър да е отбит.
— Имаш ли разпореждане да ми назовеш тази сума?
— Не, но знам че моят доверител ще плати, колкото предложа аз. Той ще се реши да я купи, ако пожелаеш да ми позволиш да му покажа картината.
— Искаш да я вземеш с теб? Но аз не те познавам.
— Спрямо Аллах ли искаш да прегрешиш? Вярваш, че един син на моя свят орден ще ти открадне някаква рисунка?
— Не вярвам. Но мога ли все пак да узная кой е господарят, на когото искаш да я занесеш?
— Ибрахим бей, синът на кюрда Мелек паша.
— Познавам го. Той е любимец на султана. Ще получиш картината. Един от моите слуги ще ти я носи, докъдето пожелаеш, и после ще ми я върне.