На следващото утро приятелите станаха доста рано. Херман се прехвърли с един каик отвъд в Стария Стамбул. Там направи една разходка до «Света София» и по дългия прав път надолу, който води до Бахче капъсъ на брега.
По този път си купи сутрешния брой на «Басирет» и откри разбойническото нападение над Ибрахим бей вече публикувано с преувеличения и разкрасявания. Беше поместена дори награда за извършителя. И което бе най-поразително: часовникът бе описан и даже гербът бе споменат.
Стигнал до брега, Херман отправи поглед към кафенето, намиращо се край дълбоката бухта, край която бе разположена Старата митница. Сър Дейвид Линдсей беше вече там и помаха на Херман още отдалеч.
— Morning[21], момче! Добре че си тук най-сетне. Чувствам се като Самсон сред филистимците.
— Как тъй?
— Защото не разбирам тоя дяволски език. Зная само две думи «Аллах» и «бакшиш», повече нищо. А това все пак не е достатъчно, нали? Не виждаш ли как съм се натресъл?
— Че как пък?
— Е-е, ами да не би да съм пил нещо, а?
Той посочи кръглия камък, служещ за маса, пред който бе седнал на друг по-нисък. Чашата беше празна.
— Не си ли поръча нещо?
— Yes. Десет хиляди пъти изрекох думата кафе, ама не получих никакво.
— Кафе не е на арабски или турски, а на френски. Трябва да кажеш «кахве».
— Кахве значи! Много добре. А как се казва чаша?
— филджан.
— А една?
— Числото едно се казва «бир».
— Много добре. Значи… бир филджан кахве!
— Да, или пък само «бир кахве»!
— Отлично. Но бих желал още да науча. Типовете, които седят тук наоколо, получиха и кафе, и лули. Изревах аз думата табак, ама никой не поиска да ме разбере. Дяволът да ги отнесе тия чернопомазани келнери! Yes.
— Тук не се казва табак, а тютюн.
— Тютюн? Щурава дума. Но стой! Правилно! Та аз преди я знаех! Само пак съм я забравил. Yes. Навремето от моя приятел Кара Бен Немзи научих цяла камара турски и арабски думи. Ама всичко отново изфирясало. Away! Well. Never mind… И как всъщност се казва лула?
— Чибук.
— А бир означава едно, значи… бир чибук тютюн.
— Не. Употребата е другояче. Ако искаш да получиш лула табак, трябва да кажеш: бир люле тютюн.
— Бир люле тютюн. Благодаря, момче. Сега може да се започне. Ще пиеш ли едно с мен?
— Да.
— Но ме остави аз да поръчам!
— На драго сърце, опитай!
— Значи първо… бир ка…ка…кавасе!
— За Бога! Та тогава ще ти доведат някое заптие! Не се казва кавасе, а кахве.
— Дяволското! И после… бир тюле лютюн!
— Отново погрешно! Казва се бир люле тютюн.
— Дали люле тютюн, или тюле лютюн, все ще му е тая на тоя народ. Дяволът ще ти запомни един толкова безсмислен език! И бир тук означавало едно. Под бир[22] аз пък разбирам нещо съвсем друго и човек няма да седне да ти изпие само едно, а няколко. Май ще е най-добре да поръчаш все пак ти.
— Така си и мислех! — засмя се Херман. Благодарение на него получиха две чаши кафе и две прясно натъпкани лули заедно с тлеещи въгленчета. Сър Дейвид запуши разположено и заоглежда пъстрата картина наоколо. Херман, напротив, размишляваше върху задачата, която си бе поставил, и към чието изпълнение с откриването на часовника като че бе приближил с една малка крачка.
Поседяха така известно време в мълчание и отдадени на мислите си. Внезапно Линдсей остави лулата настрани.
— Как може турчинът да е толкова тъп! — каза той. — Не бих го счел за възможно!
— Че кое пък?
— Там, където природата е дала всичко, в изобилие, човек естествено трябва да си взема порядъчно. Тук расте табак, расте и кафе. Ама я погледни чашите им — големи колкото напръстник! А тоя чибук мога да ти го изпуша за десет минути двайсет пъти!
Херман не знаеше какво да каже на тоя странен начин на впускане в етноложки разсъждения. Сериозно думите на вуйчо си определено не взе, тъй като вече достатъчно познаваше тоя чудак. На края очите му проблеснаха дяволито.
— Не всякога предимството се крие в големината — каза той.
— А в?
— В естеството на нещата. Имам предвид, че често е за предпочитане малкото количество пред голямото, дребното пред едрото. Така например ако човек има дупка на главата или оток на…
— О, извинявай! Не бе казано в тоя смисъл. Линдсей махна добродушно.
— Погледни по-добре каква е онази лодка там!
— Султански каик.