Тук имаше маври, араби, туареги, тибуси, негри, евреи от какви ли не страни — мъжки и женски пол от всички нюанси на цветовата гама, кой от кой в по-различна, по-пъстра носия и парцали.
Носачи, магаретарчета, файтонджии, прислужници за временно ползване и веслари напираха към него с убеждението, че този необичайно облечен мъж навярно ще раздава и необичайни бакшиши. Той обаче избутваше всички с огромния си чадър, а когато това не бе достатъчно, пускаше в ход юмруци и лакти.
Тъй като Тунис сияеше толкова близо зад вълните на езерото, а той от известно време бе ограничен само на кораба си, пожела да удостои дългите си крака с едно здравословно движение — сиреч да отиде пеша до града.
Докато се помайваше бавно нататък и плъзгаше очи по всички направления, където имаше нещо за гледане, погледът му падна и върху една жена, която още преди туй бе забелязал на брега, и която очевидно също като него хранеше намерението да се разходи до града. Имаше представителен външен вид и младежки гъвкави движения.
— By Jove! — промърмори Линдсей — разкошна жена. Вероятно от някой знатен харем. Ама за съжаление съм сам и не говоря турски. Де да беше тук Норман или Херман! Но не — те щяха да ми грабнат тая султана изпод носа. Я да опитам дали не говори френски.
— Той свали на минаване високия цилиндър на сиви карета.
— Bonjour, mademoiselle![24]
— Bonjour, monsieur![25]
— Я гледай, вие говорите френски!
— Както чувате!
— Wonderful! Имате ли право всъщност да разговаряте с някой мъж?
Тя го изгледа учудено през булото.
— Тук действително ще бие твърде на очи, ако говоря с вас! — отвърна колебливо.
— Няма ли някое местенце, където по-добре бихме могли да побъбрим, отколкото тук?
— Желаете ли го, мосю?
— Yes — изплъзна му се отново на английски.
— Е, тогава ще ви кажа нещо. Изчакайте тук, докато продължа донякъде по брега, и после дайте знак на някой от тези лодкари. Качете се и му кажете само думата «Картаген».
— С каква цел?
— Руините на Картаген лежат там отсреща. Ще се отправим нататък, защото там ще бъдем ненаблюдавани!
— Well!
— А когато човекът ме настигне, посочете ме и му кажете «берабер алмак».
— Какво означава то?
— Да я вземем с нас. Той след това ще пристане и ще ме пусне да се кача.
— Marvellous![26] Well, само вървете! Аз ще си свърша моята работа.. Значи махам и берабер алмак! Хубаво!
Тя тръгна. Той не забеляза многобройните учудени погледи, които се приковаха в него — мислеше само за приключението, усмихнало му се така неочаквано тук. Дейвид Линдсей, разбира се, бе умна глава… ала импулсът към романтични преживявания често го караше да забравя всяка разсъдливост. Към това се добавяше и становището на европееца, който с думата туркиня или мохамеданка веднага свързва и понятието харем или голяма опасност. А всичко, що бе свързано с опасност и риск, него го привличаше.
— Среща сред руините на Картаген! — промърмори той. — Картагенците не са и предполагали, че сред техните руини ще подклаждам едно харемско приключение! Изискано приключение! Yes.
Сетне кимна на един лодкар и се качи. Мъжът се усмихна особено, когато неговият пасажер му назова думата «Картаген», и хвърли лукав, изпълнен с разбиране поглед към крачещото напред момиче. Изглежда вече бе посветен в тоя род тайни.
— Берабер алмак! — разпореди сър Дейвид, когато моментът настъпи.
Лодкарят веднага се насочи към брега и красавицата бе взета. Тя седна срещу англичанина.
Сега тръгнаха в по-бавен ход напреко през вътрешното езеро.
— Сигурно не сте турчин? — попита тя безобидно.
— No. Англичанин съм.
— О, Аллах, значи гяур!
— Не се стряскайте, моля! Ние християните не сме канибали. Yes.
— Това ме успокоява — отвърна тя по детински сериозно.
— Аз по-скоро съм готов да ви окажа всяка добрина. Трябва само да ми дадете възможност.
— О, Аллах, бих могла да ви я дам.
— По-напред обаче трябва да ми изпълните една молба. Предоставете ми удоволствието да зърна красивото ви личице. Та нали и вие виждате моето.
— Не знаете ли, че това е забранено?
— Yes. Зная. Но нали сме сами.
— Лодкарят…
— О, той ще мълчи като рибата във водата наоколо.
— Е, ще рискувам. Вие сте мъж, на когото може да се окаже такава услуга.
Тя раздели на две страни фереджето. Действително, беше красива. Устата бе пълна, страните леко окръглени, погледът прелъстителен. Момичето му хареса.
— Ее, доволен ли сте?