— Well. Стара медна монета.
— Да, ама откъде и от кое време?
— Не зная наистина. Трябва откровено да призная, че моите познания тук ме изоставят.
— Е, тогава се вслушайте в религиозно смирение и благоговение: този екземпляр принадлежи към онези сто монети, които пророк Мохамед, благословил го Аллах, наредил да насекат като възпоминание за завладяването на Мека.
Англичанинът нямаше никаква охота да вярва, че Мохамед по онова време е притежавал машина за сечене на монети, ала трябваше да поддържа Али ефенди в добро настроение, ако изобщо искаше да постигне целта си. Ето защо каза с тон на удивление:
— Хайде бе! Ами че тогава тази монета действително е с висока стойност. На колко се оценява?
— Петдесет франка.
Ама пък за Дейвид Линдсей това бе твърде много; той я върна.
— Може да струва толкоз, но аз съм убеден, че няма да я продадете.
— Защо не? Аз имам още няколко със същата ценност.
— Покажете ги!
— Ето, тая сребърна пара е почти също толкова ценна. Я се вгледайте по-внимателно!
Линдсей му стори услугата, ала и при тази монета двете страни бяха толкова гладки, та човек нямаше как да разбере, че е била някога шест австрийски крайцера.
— За съжаление и нея не разпознавам.
— Не? И все пак тя е много ценна. Мохамед Втори наредил да я изсекат като възпоминание за неговото чудно покоряване на Константинопол.
Тоя изтъкнат произход на монетата сега наистина вече по нищо не й личеше.
— Колко ще струва?
— Трийсет франка.
— Мисля, че и тая монета ви е израсла така на сърцето, та няма да се решите да я продадете. Yes. Покажете ми друга!
Али ефенди извади сега на бял свят още три-четири парчета, които били също така от значителна стойност, ала и те бяха изгубили за жалост всеки отпечатък като първите две. Когато сър Дейвид и сега не даде вид, че ще купи някоя, старият се разгневи.
— Мислех, че сте познавач и колекционер, ама не забелязвам нищо такова!
— О, напротив! Само смятах, че няма да ви се иска да се разделите с тези редки монети.
— Защо не?
— Well. Колко ще искате, ако купя накуп всичките, които ми показахте?
— Аз никога не отбивам от цената, защото винаги посочвам най-ниската. Имайте го предвид. Който предлага по-малко, той ме оскърбява и по-добре нищо да не предлага. Монетите струват сто франка, ако ще ги продавам на един път. Към тях прибавям и торбичката.
Забележката беше смехотворна, защото мръсната торбичка не струваше и пфениг. Заради целта обаче англичанинът си придаде доволен вид от причинената неправда.
— Well, няма да се пазаря. Купувам ги. С тези думи той извади кесията си, наброи сумата и прибра в замяна торбичката.
Али ефенди чевръсто напъха парите в дълбокия джоб на кафтана си.
— Вие направихте — рече с достойнство — една много добра сделка и сигурно пак ще дойдете.
— No, няма да го сторя, тъй като не съм задълго в Тунис.
— Тогава ми се ще днес да ви покажа още нещо, в случай че искате да видите и други работи.
— Какво е то?
— Един драгоценен пръстен, който е носила любимата жена на Пророка.
— Покажете ми го!
Пръстенът беше една обикновена златна, може би и само позлатена, халка. Линдсей го получи само срещу петдесет франка. После купи за сума ти пари и една кама, която бил носил халифът Абу Бекр[27], както и наконечника на една стрела, изваден уж от раната на прославения пълководец Тарик.
— Тъй — каза той после, като носът му със странни движения даде израз на своето негодувание, — сега имам онова, което жадуваше душата ми, и мога да потеглям.
Посегна към шапката и чадъра. Старият обаче не желаеше да го пусне да си върви току-тъй — та нали в плана му бе залегнало да го заведе в двора.
— Ако имате желание да изпиете с мен един филджан кафе — каза по тая причина със снизходителна любезност, — бих искал да ви покажа още една голяма забележителност, която ще ви възрадва. Елате!
Той изведе сър Дейвид Линдсей през две малки одаи вън на един двор с площ само няколко квадратни метра, в заден план на който действително се виждаше споменатата от момичетата дървена решетка. Един-единствен фенер гореше тук. Точно под него имаше малка издигнатост от камъни, върху които бяха сложени няколко дъски с просната отгоре им черга.
— Настанете се! Аз ще заръчам кафе и веднага се връщам.
Едва Линдсей се бе обърнал с гръб към решетката и бе побутнат през отворите й.
— Добре дошъл! — прошепна женски глас. — Ние сме тук.
— И трите? — прошепна той обратно.
— Да.
27
Абу Бекр (573–634) — първият халиф (от 632); един от най-ранните привърженици на Мохамед, негов тъст и пръв приемник (Б. пр.)