— Well. Как значи ще стане работата?
— Още не знаем точно. Трябва първо да разберем кога татко ще отиде да спи.
— Досадно! Ама аз все пак трябва да знам.
— Търпение само! Той веднага ще се върне. Купихте ли нещо?
— Yes.
— Това е добре. Значи той има добро настроение.
— Така изглежда.
— Ама като че е още малко кисел. Ако проявите желание да му купите още нещо, ще е добре. После сигурно ще се оттегли да брои и увива парите — това е най-голямата му радост. Ах, ето че идва вече. Бъдете вежлив и любезен!
Зад стария крачеше жената, която преди малко бе отворила на англичанина. Тя носеше кафе и две лули.
Али ефенди измъкна нещо от джоба си и го връчи тържествено на Линдсей.
— Ето, погледнете това тук и се дивете!
— Какво е то всъщност?
— Отгатнете!
— Някакъв свитък стара амбалажна хартия.
— Правилно! Но с неимоверна ценност!
— По кой начин?
— Това е то. Вие наистина сте неверник, но сигур знаете, че Коранът е нашата свещена книга?
— Знам го много добре.
— И че е била доверена на Пророка от Архангел Джебраил?
— Yes.
— Архангелът следователно я е свалил от небето и тъй като щяла да се намокри от облаците, я увил.
— Hang all![28] — изригна сър Дейвид, като от изумление при тая арогантност не само зина уста, ами ококори широко и очи.
— Какво означава това?
— Това е една хубава стара английска ругатня — рече със задоволство сър Линдсей.
— Не ругайте пред една вещ от такава святост!
— Извинете! Че откъде пък там горе ще е взел ангелът хартията?
— Аллах е всемогъщ, той може да прави хартия от нищо.
— Хмм, простичко обяснение!
— То е единствено правилното. Да не би да не вярвате?
— Да си призная откровено, ми се ще да ви кажа, че сте един голям шарла…
В същия миг бе така силно сръчкан през решетката, че преглътна нелюбезния остатък.
Али ефенди поглади вълнистата си брада.
— Какво искахте да кажете? Да не би да се усъмнявате в автентичността на тази вещ?
— Well. Yes. Мисля само, че вероятно трудно ще ви се удаде да докажете произхода на хартията — поде сър Дейвид, но сещайки се навреме за мисията си, додаде: — макар самият аз да считам работата за вероятна… yes!
— Вероятна? Това е твърде малко. Дори и най-лекото съмнение е оскърбление за мен!
Сър Дейвид изглежда все още се канеше да упорства в своето неверие, ала получи в този момент две толкова красноречиви сръгвания в ребрата, че не му остана нищо друго, освен да прекрати съпротивата.
— Като поразмисля добре — запъна той смутено, — то действително трябва да кажа, че смятам хартията… damned… за автентична.
— Желаете ли да я купите?
— Още не съм я разгледал както трябва. Тук е доста сумрачно.
— О, по нея не се вижда нищо особено.
— Някакъв адрес, който ангелът е написал?
— Не. За какво адрес? Та нали той лично я е връчил на Пророка.
— И как пък тъкмо във вашите ръце е попаднала?
— По наследство. Аз съм един от истинските потомци на Пророка, шериф[29]. Това обяснява всичко… И тъй, искате ли да я купите?
— Каква е цената?
— Триста франка.
— Heavens, това е…
Той спря тутакси по средата, защото два юмрука обработиха повторно гърба му.
— …това е направо на безценица!
— Нали? Една такава светиня и само триста франка! Би трябвало да поискам петорно повече. Но което веднъж съм казал, то важи.
В този миг старата се появи на двора и извести, че бил дошъл съседът, за да говори с господаря за градинския зид.
— За жалост ни обезпокоиха — рече Али ефенди със съжаление. — Може би няма да мога да се върна веднага. И тъй, ще я задържите ли?
— Да — отговори Линдсей след едно ободряващо смушкване в ребрата.
— Аллах ви е просветлил акъла, макар да сте един неверник… Ето хартията.
Сложи я пред сър Дейвид и тръгна. Но едва се бе изгубил и решетката зад англичанина се отмести настрани.
— Елате вътре! — каза тихо един женски глас. — Бързо!
Веднага след това Линдсей бе издърпан от една ръка в отвора и оттам до някаква осветена стая, където се срещна отново със своите две красиви приятелки в компанията на по-младата сестра.
— Добре го направихте — оцени Лия. — Погледнете насам… ето я нашата сестра. Харесва ли ви?
— Yes.
— И бива ли да дойде и тя с нас?
— Естествено. Yes.
— Тогава да излезем в градината!
Лия изведе англичанина през една врата на едно открито местенце, където той въпреки вечерния мрак скоро забеляза едно дърво. На него види се дължеше микроскопичният четириъгълник гордото прозвище градина.
29
шериф (тур. serif от ар.) — лице от знатен произход в мохамеданските страни, което се смята за потомък на Мохамед (Б. пр.)