— Вашите собствени работи? Дълбоката ви тайна следователно се отнася и до тоя негодяй Ибрахим?
— No. Запазвам си харемското приключение изцяло за мен. Yes.
— Изцяло за вас? — проточи художникът. — И една… Запъна. Със светкавична бързина съгласува всички обстоятелства. През цялото това време Линдсей отсъствал от яхтата. Правеше се на много мистериозен и друго, в противовес на иначе хладните си маниери сега изглеждаше обладан от някаква особена възбуда. Освен това вече познаваше упоритото влечение на англичанина към приключения — всичко това из един път го угрижи.
— Yes — изръмжа Дейвид Линдсей посред размишленията на Паул Норман. — Три на един удар.
— Три?
— Yes.
— Жени?
— No.
— Че какво тогава?
— Момичета.
— Но, мътните да го вземат, вие сте едва от няколко часа в Тунис и вече познавате три туркини? Къде, за Бога, им се набутахте?
— За Бога? No. Запознах се с тях в руините на Картаген. Много достопочтено място, сър.
— И пък три?
— Yes. One, two, three.[30]
Сега Паул Норман нямаше как да не осъзнае, че сър Дейвид говори наистина сериозно.
— Не бихте ли имал добрината да споделите с мен нещо по-подробно?
— Не ми и хрумва! Бездруго ще узнаете достатъчно навреме.
— Подхвърляте се на опасност! Не разбирате езика на страната! Колко лесно бихте могъл да изпаднете в ситуация, която не ви е по силите!
— По силите ми? О, днес аз имам великанска сила! Цял Тунис ще измъкна днес от пантите!
— Да не би да се каните още днес да предприемете нещо?
Умолявам ви…
— Замълчете, мистър Норман! Още днес ще се преместя тук, за да залича известни следи, и за да отклоня разследванията от мен. Но не сега веднага. Ще дойда чак към два часа след полунощ. През това време ще съм свършил.
— Ама да не би с вашия харем?
— Yes!
— Нека ви предупредя, сър Дейвид! Не правете, моля, нищо без нас!
— Pshaw! Ще ви докажа, че планът, който съм изкалъпил, не може да бъде по-остроумно нахвърлен. Отвеждам трите на яхтата и идвам после тук. Така ще залича следите.
— Че те там из руините ли живеят?
— No. Живеят в града при баща си, който е оттеглил се от професията търговец на бижута.
— Нима сте бил вече в жилището му?
— Естествено. Под претекст, че искам да купя от стария някои от неговите рядкости. Там разни неща… Heavens, трябва да ви покажа! Ето, тази хартия идва направо от небето. Корана бил загърнат в нея, за да не се наквасел от облаците, когато архангелът го донесъл от небето. Тези стари монети са сечени като възпоминание за завоюването на Мека и Константинопол. Този наконечник от стрела бил…
Той продължи ухилен обясненията, редейки предметите на масата.
— И вие вярвате на всичко това?
— Да ме оскърбите ли искате, сър? Дъртакът е един изпечен мошеник, а трите му дъщери са достойни за него… исках да кажа: чисти ангели!
— Неговите дъщери са също такива мошенички, искахте да кажете! Моля ви най-настоятелно да се откажете от вашия план или поне да отложите изпълнението!
— No. Не мисля.
— Сигурно и Херман би ви посъветвал да не го правите.
— Той тук ли е?
— В неговата си стая. Ще отида да го доведа. Нека сам изрази мнението си.
Той бързо се отдалечи.
Засегнат, Дейвид Линдсей хвърли на масата една монета за напитката, нахлупи цилиндъра, грабна чадъра и напусна къщата. В припряността си забрави «скъпоценностите», които беше разпилял по масата. Зави бързо зад няколко ъгъла и едва тогава си позволи една по-спокойна походка.
Известно разстояние по-нататък, по направление вътрешното пристанище, той подмина някакъв човек, който вървеше бавно по същия път. Едва го бе отминал и чу висок радостен вик.
— Хамдулиллах! Линдсей ефенди! Линдсей ефенди!
Спря удивен и погледна извикалия в лицето. Беше младият арабаджи, довереникът на красивата Закума.
— Човече, ти тук? Heavens! И Закума ли е с теб тук?
— Закума бурада; Чита бурада; паша бурада; дервиш Осман бурада.
— Я гледай, събрани са били всичките мирничко наедно! Ама кой пък е тоя Бурада? Или е някоя жена, а?
«Бурада» означава «тук» или «тук е», ала за това Линдсей и представа си нямаше. Арабаджията естествено също така малко разбра англичанина и сви рамене.
— Гелинц, гелинц!
Което означава «Елате, елате!» и той посочи същевременно наляво отсреща. Дейвид Линдсей поклати глава, от което високата сива карирана шапка се заклатушка.
— Идиотски език, турският. Никой порядъчен християнин не може да го разбере. Yes.
— Къде е Херман Валерт ефенди? — попита арабаджията нетърпеливо.