— Как можете да го знаете?
— На цяла град известно, че Мохамед ес Садок само Аср[35] в кьошк чете. Веднага щом мюезин от минаре на молитвата извика, пристъпва Мохамед ес Садок в кьошк и да благоволява на един пълен четвърт час на молитва навик има. Убийци имат поради това времето достатъчно, свой черен дело извършат.
(Този некомерсиален файл е изтеглен от bezmonitor.com.)
— Ах, прецизно намислено! Покушението значи изобщо не би могло да не успее.
— Никога не, а на убиец никакво откритие се опасява имал да трябва. Ще позволявам си на Мохамед ес Садок известие веднага праща.
— Как, искате да го събудите?
— Във всеки случай и да.
— Имате ли такова право?
— Над горе съществуващите обстоятелства ще аз рискованото дело да осмеля направи се.
— И той ще дойде?
— Сигурно и на всеки случай! Пристъпвам ли аз до него на леглото, то ще прави това сензацията. Ние ще на работата в цялата тайност да разследваме трябва, инак допускаме си опасността на убиец всичко да издаваме ще. Вие разрешава сигур!
Полковникът нахвърля няколко реда на парче хартия, пъхна го в един плик и плесна с ръце. Един черен се появи и направи смирен поклон. Получи записката с една тиха заповед и се отдалечи.
Крюгер бей поведе разговора сега по личните работи на присъстващите и прояви живо съпричастие. Докато се редуваха въпроси и отговори, той се надигна и разкара шишето и чашата. Мохамед ес Садок, види се, не биваше да знае на какви забранени наслади се отдава неговият «Повелител на войските».
Само след късо време някой почука на една странична врата. Полковникът запали свещ и излезе. Там в тъмното стоеше Мохамед ес Садок в обикновено облекло.
— Ето ти писмото — рече той вкиснато и върна редовете. — Защо си наредил да ме разбуждат посред нощ и да идвам при теб по избиколни пътища?
Крюгер бей не изгуби хладнокръвие.
— Касае се за твоя живот, о, Повелителю! — отвърна той на арабски. — А не дойдеше ли тайно, вероятно не би ни било възможно да пипнем убиеца.
— Моя живот? Убиец? Право ли чух?
— Право чу. Аз ти казах, че оня Ибрахим бей е тук под чуждо име, за да шпионира теб и намеренията ти. Ти рече, че не бивало да храним недоверие към него. Днес ще стигнеш до познание, че съм бил прав. Ибрахим иска да те убие по време на молитвата.
— Дай доказателства!
— Ти със собствените си очи ще се убедиш в истинността на думите ми.
Полковникът доложи сега какво бе чул от Херман Адлерхорст и спътниците му. Мохамед ес Садок изслуша доклада с пълно спокойствие.
— Да отидем в кьошка — каза в заключение, — само двамата!
Тримата приятели останаха да чакат. Те си бяха мислили, че ще бъдат разпитани от бея на Тунис, ала се бяха заблудили. Преседяха в стаята може би час и денят започваше да настъпва, когато Крюгер бей се върна.
— Най-сетне! — провикна се насреща му сър Дейвид на френски. — Вече си мислех, че трябва да киснем тук, докато пуснем корени. Към хора, носещи подобни новини, обикновено се отнасят с повече внимание.
Крюгер бей, който така зле изтезаваше матерния си език, доказа впоследствие, че говори безупречен френски.
— Зависи от обстоятелствата — отвърна той. — Владетелят не е невежлив към вас,. Той ме натовари да ви поздравя.
— Е, тогава го поздравете и от мен и му кажете, че с него приключих! Yes!
— Хубаво, ще го сторя.
— А сега да се сбогуваме. Адио! Сигурно вече никога няма да се видим!
— О, напротив! Още днес преди обяд!
— И през ум не ми минава!
— Как? Да не би да не желаете да се явите на разпита?
— На кой разпит?
— Мохамед ес Садок е строг, справедлив, а и бърз съдия. Той не обича да предоставя правораздаването на други. Така и днес още в предобеда ще произнесе присъда относно събитията през тази нощ.
— Какви събития?
— Е, ами някой отвлякъл три харемски дами.
— Heavens!
Дейвид Линдсей си промени цвета.
— И искал да ги отведе на кораба си.
— Дявол го взел!
— Аха, сър Дейвид, това май сте вие! — ухили се Паул Норман.
— Я ме оставете на мира с тая история! Тя е вече минало.
— Що се отнася до вас, да — засмя се Крюгер бей. — Но що се касае до тоя Якуб Азир и съучастниците му, много-много няма да им се церемонят. Само че за това трябва да бъдете разпитан и вие.
— Nonsense! Хич не ща да бъда разпитван! Който иска да узнае нещо, нека разпитва самите мошеници. Разглеждането на делото е открито. Не е нужно някой да знае по какъв начин един инглишман си е направил шега.
— В случая действително има доста неща, които е желателно да бъдат премълчани. И точно затова се налага да останете още малко и да изпиете кафето си при мен.