— Знам го не по-зле от теб.
— Ще бъда ли твой таен секретар, ако станеш министър?
— Да. Заклевам ти се в брадата на Пророка.
— Добре! Чувал ли си някога за «Приятелите на патрона»?
— Да. Има няколко тайни общества, към които принадлежат най-вече дервишите и софтите[36]. Едно от тях нарича своите членове «Приятелите на отровата», друго е дало на хората си името «Приятелите на патрона». Едната организация отстранява своите врагове посредством отрова, докато другата застрелва или взривява всеки, който застане на пътя й.
— Така е.
— А ти? Да не би и ти да си някой от тях?
— Аз съм «приятел на патрона».
— Какво общо има тази организация с нашата работа? Да не би пък да трябва беят на Тунис да бъде вдигнат във въздуха?
— Защо не? фишекът вече лежи на мястото си. Тази нощ го отнесох в павилиона на Мохамед.
Той разправи събитията дотолкова, колкото сметна за необходимо.
— И как се каниш да го възпламениш? — попита Ибрахим със съмнение.
— Много лесно. Нужна ми е само една електрическа искра. Тук във вътрешността на тюрбана си имам една малка батерия. Поискам ли да възпламеня експлозива, докосвам с краищата на жицата батерията. Прескача искра и взривът експлодира в същия миг.
— Нищо не разбирам от това модерно оръжие. Но се опасявам, че взривът може да унищожи и теб.
— Няма защо да ми береш кахъра. фишекът действа на съвсем късо разстояние, ама затова пък толкоз по-мощно. Впрочем нали между мен и Мохамед ес Садок ще се намира градинският зид.
— Но грохотът ще те издаде. Хората ще се стекат веднага щом го чуят и ще те заловят.
— Нима ще знаят, че аз съм причината? Аз си се разхождам. Когато мюезинът извика от минарето: «Ставайте, правоверни, пригответе се за молитва!», беят влиза в кьошка и коленичи върху възглавница. Аз си вървя яваш-яваш край дувара и на минаване докосвам жицата. Кой толкоз бързо ще ти дотича и ще ти открие също тъй бързо проводника, че да може да каже, че аз съм извършителят? Но най-важното, съгласен ли си с моя проект, или не?
— В името на Аллах, човек би трябвало да се бои от тебе!… Съгласен съм естествено, но след като се уверя, че няма да постигна намеренията си при бея.
— Да не би да трябва да чакам, додето открият фишека?
— Не. Още преди обяд ще отида при него; от хода на разговора ще зависи дали ще го пощадим.
— Добре, тъй да бъде. Но денят вече настъпи, а моят пратеник не се върна.
— А ти сигурен ли си в него?
— Аллах не му е дал много акъл, а един будала никога не става предател. Не му стигнал майсторлъкът да държи двамата мъже под око и ги е изгубил. Сега сигур не смее да се върне да си поиска бакшиша. Но чуй… вече изричат Утринната молитва. Сега можеш да вземеш едно животно и да идеш до пристанището да се огледаш за яхтата.
— А ти какво ще правиш?
— Отивам вкъщи да вардя красавиците от харема ти, докато се върнеш.
Дервишът тръгна обратно, а Ибрахим се отправи към града, в който животът вече се раздвижваше. Едно магаретарче спря пред старата порта с животните си. Ибрахим си нае магаре и го подкара към пристанището.
Правилно, яхтата на англичанина беше там! Вместо веднага да обърне назад, той продължи да язди край пристанището в южна посока и спря чак когато наближи джамията Сади Бен Хасан. До брега се виждаше дълга лодка, каквито се срещат по корабите, а наблизо седяха двама турски моряци. Те изглежда го познаваха, защото при появата му скочиха и се поклониха дълбоко.
— Къде е кормчията? — попита той.
— Спи там зад скалите.
— Да не би да трябва сам да отида да го събудя?
Двамата моряци хукнаха чевръсто нататък и скоро се върнаха с поспаливия кормчия.
— Какво ще заповядаш, о, бей? — запита той.
— Отдавна ли сте тук?
— Да. Нали ти така нареди.
— Съобщи на капитана да обере котвата и да избиколи полуостров Дакхул! Вероятно скоро ще се наложи да напусна Тунис. В този случай ще се насоча с камили към другата страна, където гледайте да ме чакате още при изгрев слънце край планините Ел Мелах северно от селището Клибиах. Елате с голямата лодка, тъй като с мен ще има лица, които ще се противят да дойдат на борда.
— А ако не си там, господарю?
— Значи съм останал в Тунис и ще се върнете обратно да стоите тук на пост както досега.
Доволен, той се прибра вкъщи. Не успееше ли покушението с взрива, всичко беше подготвено за незабавно бягство.