Крюгер бей изви очаквателно вежди, докато очите на Херман бяха като приковани към устата на бившия лакей.
— Е и?
— Отблъснат, Ибрахим се закле да отмъсти на цялата фамилия.
— В тази перспектива историята е ясна. Ами ти какъв дял имаш в цялата работа? Твоето приятелство с Ибрахим се нуждае от едно по-подробно обяснение.
Осман хвърли колеблив поглед към Херман Адлерхорст.
— Доброволно ще отговоря на въпросите ти, твоя милост, но накарай, моля те, този мъж да се отдалечи. Тогава ще говоря.
— Куче, на всичко отгоре и нареждания ли искаш да ми даваш? Младият ефенди остава! Той първи има правото да узнае всичко. Размърдай си езика, иначе…
Едно-единствено красноречиво движение на Крюгер бей стигаше да сломи съпротивата на дервиша.
— Та нали вече говоря! — извика той, изпълнен със страх. — Работата е, че аз също обичах моята господарка, но когато…
Осман повторно запъна в признанието си. Може би някакъв последен, оскъден остатък от срам връзваше езика му.
— Ее? — изръмжа беят.
Джезарът стисна по-здраво пръчката и я дигна по-високо, та при най-малкия знак на господаря си да бъде готов за удряне.
— Аллах! — изхленчи дервишът. — Искам да разкажа всичко така, както си беше! Виновен ли съм, че я обичах? Но тя сурово ме отблъсна!
Херман Адлерхорст се пробуди като от сън.
— Мерзавецо, как си дръзнал да вдигнеш поглед към майка ми?… По-нататък, по-нататък! Говори бързо или ще те удуша!
Херман бе свил пестници и физиономията му подсказа, че в следващия миг ще се спусне върху дервиша.
— Пренебрегването ме хвърли в ярост — продължи Осман с боязлив поглед към пръчката на джезара. — В мен вече гореше единствено желанието за отмъщение. Свързах се с турчина Ибрахим. Съвместно дирехме възможност да погубим фамилията. И тя много скоро се намери. Консулът искаше да се върне в Германия. Ибрахим лесно се осведоми за името и времето на отпътуване на кораба, от който щеше да се възползва семейство Адлерхорст. После изпрати един бърз вестител до шейха на джехеините, които по онова време, а и сега вдъхват страх като морски хайдуци. Ибрахим познаваше шейха им и го уговори да плячкоса самбука[37]. Корабът и целият му товар щяха да принадлежат на пиратите, докато Ибрахим запазваше за себе си имуществото на консула. Освен това шейхът имаше правото да задържи и сухата пара от продажбата на пленниците.
Паул Норман бе обгърнал с дясната ръка приятеля си, защото виждаше как нещо действа във физиономията, как горят очите му. Дейвид Линдсей също бе застанал плътно до него. Искаха да му попречат, в случай че в прекомерната горест се нахвърли върху негодяя, който бе струпал на съвестта си дългогодишната мъка на неговите близки.
Но Херман със свръхчовешки усилия съумяваше да се държи в ръце. Макар в този миг да преживяваше и изстрадваше отново цялата ужасна трагедия, той все пак си казваше, че сега стои в началото на разкритията и трябва да запази главата си бистра, за да се приближи до своята цел.
— А майка? — каза с овладян глас. — А сестра ми, братята? Къде са?
— Не зная. В името на Аллах и Пророка, наистина не зная! Отмъщението ме удовлетвори и аз повече не се интересувах от миналото, докато…
— … докато? Продължавай!
— … докато преди няколко дена видях младата черкезка.
— Чита?
— Да.
— Която моят приятел рисуваше?
— Да, при Бариша.
— Откъде я имаше роботърговецът?
— Това не знам.
— Бариша беше ли в съюз с теб и Ибрахим?
— Не.
— Куче! — обърна се грубо към него Крюгер бей. — Ако спомените те напуснат пак, ще накарам «Пръчката на признанието» да танцува по ходилата ти, докато паметта ти стане ширна и голяма като добрината на султана!
— Милост, о, господарю! — захленчи Осман. — Аз не познавам Бариша. Случайно открих Чита при него.
— Тя моята… сестра ли е? — намеси се Херман.
— И това не мога да кажа с категоричност. Но ние така мислим поради голямата прилика с моята някогашна господарка. Нямаме никаква друга отправна точка, освен че възрастта отговаря, и че Чита не знае нищо за своето семейство.
Признанието на дервиша не беше протичало така гладко, както може да се прочете на хартията. Беше говорил тихо, с прекъсвания и само страхът от бастонадата го бе подтиквал да продължава и да завърши изповедта си.
Полковникът заповяда да хвърлят Осман в най-надеждната тюрма на зандана. После лично потегли начело на неколцина мъже от охраната да арестува и Ибрахим. Сър Дейвид, Паул и Херман избързаха напред.