— Глупости! — прекъсна го Лиско.
Всички го погледнаха.
— Хайде пак! — рече Мокси. — Пак Лиско!… Пак той не вярва.
— Защо бе, Лиско? — обърна се към него Домби. — Какво те прихвана?
— Вече казах.
Чарли се наведе над куфара и започна да прибира нещата си. В това време спорът избухна с нова сила. Лиско продължаваше да твърди, че нещо, което съществува, не може да изчезне, понеже, ако изчезне, къде ще отиде, във въздуха ли, или в земята, ами ако е във въздуха, то си е във въздуха, ако е в земята, то си е в земята, значи съществува, макар че е на друго място, и така нататък.
— Чичо магьосник, вярно ли е това, което бъбре Лиско? — запита Домби.
— Не знам.
— Как да не знаеш?
— Според мен — започна спокойно Чарли — този, който твърди, че нещата, които изчезват, продължават да съществуват, защото нищо в природата не се губи, трябва да докаже това.
— Как? — заинтересува се Димби.
— Има начини. Който е сигурен в твърдението си, трябва да намери начин и да го докаже.
— Лиско, намери начин! — погледна го Домби.
Лиско мълчеше.
— Другарю фокусник — намеси се отново Мокси, — защо не направим така?
— Как?
— Лиско твърди, че нищо не може да изчезне безследно… Викам, защо не го изчезнете на бърза ръка?
— Самия него?
— Това е идея! — удиви се Домби. — Да видим какво ще прави.
Чарли, който досега прибираше багажа си, погледна полуусмихнато лисичето и запита:
— Съгласен ли си?
— Моля?
— Питам съгласен ли си?
— Аз… когато бях в гнездото на орела…
— Не те питам къде си бил!… Съгласен ли си да те изчезна!
— А после в стомаха на акулата…
— Чуваш ли какво ти казвам!
— Той се прави на ударен! — обади се Домби.
— Колкото си иска! — допълни Мокси.
— Нали много знаеше бе, Лиско! — рече Димби. — Щом твърдиш, че… такова. Аз например не бих посмял да таковам… да ме изчезнат, защото де да знам дали ще ме проявят…
— Появят! — подсказа Мокси.
— Така де, появят!
Лисичето даваше вид, че не чува разговора край себе си, а всъщност поглъщаше всяка дума и мислеше за две неща:
ПЪРВОТО: Ако си сигурен, че няма да изчезнеш безследно,
защо не позволиш да те изчезнат?
ВТОРОТО: Това е също като работата на откривателите —
жертвуваш се и толкоз.
ТРЕТОТО: Важното е да докажеш!
Лиско се сети, че нямаше трето, и го зачеркна мислено, а гласно каза:
— Добре.
— Съгласен? — запита уж уплашено Чарли.
— Да!
Приятелите на Лиско едва сега разбраха, че работата става сериозна.
— Съгласен си да изчезнеш, нали?
— Ддда.
— Дори ако не се появиш отново на света?
Лиско въздъхна и погледна каквото имаше наоколо от света:
— Ддда.
— Застани тук!
— Ккъде?
— Дето сочи пръстът ми.
— Тук ли?
— Не. Тук!
— Защо тук?
— Добре. Стой си там.
— А, не — тук! — отвърна Лиско и застана на съвсем друго място.
Чарли го погледна колкото може по-остро, но едва успя да сдържи усмивката си.
— Приличаш ми на Джордано Бруно — рече тихо той.
— Ззащо? — попита плахо лисичето.
— Ами и той като теб… Умря на клада заради убежденията си.
— Така ли? — Лиско все повече и повече се замисляше и се питаше дали пък някак не греши, а?… Поиска му се да изхитрува още веднъж. Такова беше едно от правилата му: преди да се случи най-страшното, отлагай го. — А не може ли да застана тук? Мисля, че от това място се изчезва най-добре.
Той се надяваше, че фокусникът може да накара предметите да изчезват само от определено място.
— Застани където щеш!
— Ще позволите ли преди това да отида да пия вода?
— Аааа! — викнаха Димби, Домби и Мокси.
— Вече бяга! — рече Домби.
— Иска да драсне! — извика Мокси.
Чарли бръкна в куфара и измъкна огромна синя кърпа, която разгъна пред очите на всички, за да докаже, че по нея няма нищо съмнително. Лисичето я разгледа с особен интерес.
— Сега ще покрия Лиско с тази кърпа и ще го изпаря.
— Какво значи да ме изпарите? — запита лисичето.
— Ще те превърна на пара — обясни Чарли. — Тогава ще видим дали нещо, което го има, не може да го няма.
С ловко движение Чарли метна кърпата върху Лиско. Тя падна плавно и го покри.
— Защо трепериш? — запита илюзионистът.
— Опашката ми трепери — обясни Лиско. — Тя няма нищо общо с мен.
Чарли се обърна към зрителите:
— Сега ще проверим изчезват ли, или не изчезват предметите… Нека си разправя, че бил ту в гнездото на орела, ту в стомаха на акулата и не изчезнал. След малко ще изчезне и вече няма да го има.
Пред уплашените вече погледи на тримата зрители Чарли насочи магическата пръчка към кърпата и изсипа тайнственото си заклинание: