— Много ли ще отваряш? — запита Чарли, като се появи и заотърсва.
Фракът му бе изцапан с паяжини от провирането по гъсталаците. Той свали, цилиндъра си и го огледа.
— Добър ден! — рече Лиско.
— Какво?
— Понеже свалихте шапка — обясни лисичето. — Помислих, че ми казвате добър ден.
— Ще ти дам едно добър ден! — заудря яростно цилиндъра си Чарли. — Ти ли викаше за помощ?
— Кога?
— От половин час някой вика за помощ и го търся да му помогна, а все го няма.
— Е, да — засмя се Лиско. — Това е една гадна сврака, научила се да вика за помощ и вика постоянно.
— Защо? — учуди се Чарли и сложи цилиндъра на главата си.
— Чула някъде, че викат за помощ, и си го взела за песен.
— Аха! — усмихна се Чарли. — За птичи сигнал. Оригинално, но се претрепах да търся. Викам си, някой е в беда, да му помогна. Все пак оригинално е птица да вика за помощ.
— Оригиналните ставаме много — въздъхна Лиско. — Не оставихме място за нормалните.
Чарли го погледна и се засмя приятно, може би не с усмивката от цирковата арена.
— Ей, хлапако — каза той, — какво представляваш?
— Лиско.
— Аха!…
— Какво аха?
— Така де… Кой Лиско?
— Ако ви заразправям, ще мръкне и ще съмне… трийсет пъти.
— Охоо!
— Но сега съм зает. Върша една изследователска работа от огромно значение.
— Каква работа?
— Отварям.
— Аха!… И какво отваряш?
— Пакети с експлозии?
— Да не си пиротехник?
— Не, аз съм Лиско… Отначало отворих един куфар.
— Ей, аз пък търся една полянка.
— Каква полянка?
— Малка и леко заоблена.
— И защо ви е? Какво ще я правите?
— Нищо.
— Помислих да не я правите нещо.
— Там оставих някои неща… Понеже каза куфар, разбираш ли?
— Ясно! — Лиско трепна. — Какъв куфар?
— Голям, с надпис „Не пипай“.
— Какво значи НЕ ПИПАЙ? — запита Лиско.
— Това значи: не пипай куфара.
— Вижте какво — каза Лиско.
— Какво? — запита Чарли.
— Виждате ли това място?
— Кое място?
— Този сух корен.
— Да. И какво?
— Това е мястото, където ще се разделим.
— Така ли?
— Внезапно се сетих, че имам неотложна работа — обясни Лиско.
— И ще ме оставиш да се лутам сам?
— Вървете направо.
— Чакай!…
— Моля?
— Нали беше зает с някакво отваряне?
— Да, но се сетих, че имам още по-важна работа.
— Не! — кресна Чарли.
— Какво? — учуди се Лиско.
— Ще ме заведеш на полянката!
— Много ли държите?
— Да!
— Добре.
Лисичето поведе Чарли, но го отклони, гледаше да го забави, докато измисли оправдание за белята.
— Всъщност! — каза Лиско.
— Да! — отвърна Чарли.
— Казах ВСЪЩНОСТ! — обясни Лиско.
— Какво е то? — запита Чарли.
— Когато някой започва особен разговор, най-напред казва думата ВСЪЩНОСТ — обясни Лиско. — Всъщност аз не знам да чета.
— Това е естествено — рече Чарли.
— Ако знаех да чета, нямаше да се занимавам с отваряне на куфари.
— Твоя си работа.
— Кой знае.
— Моля?
— Ще видите, че не е само моя.
— Добре.
— Всъщност.
— Аха.
— Всъщност отворих всичко на всичко две кутии. Да не мислите, че като ви се похвалих… Двечки!… Може би най-незначителните.
— Не заобикаляме ли?
— Въпроса ли?
— Пътят към полянката ми се вижда дълъг.
— Тогава да го скъсим — предаде се Лиско. — Няма да го усуквам, готов съм да си понеса последствията.
— Слушай! — извика строго Чарли.
— Какво? — разтрепера се Лиско.
— Харесваш ми!
— Ще видим — отвърна Лиско. — Такава каша съм забъркал!…
— Гръмна ли добре?
— Не ти е работа!… Приятелите се намериха чак на другия край на гората. Нищо чудно в момента да са в Америка… Ето ви я полянката.
Чарли хвърли поглед на куфара, взе пръчката, направи я отново малка и повдигна рамене.
— Е, това не разбирам на хората — рече Лиско. — Не знам какво казват, когато повдигнат рамене.
— Всичко — отвърна Чарли.
— Ще ме биете ли?
— Не. Ще ми отнеме много време. Ако те започна, ще мръкне и ще съмне… трийсет пъти.
— И вие ми харесвате.
— Много си хитър.
— Вие сте един от първите, който ми го казва.
— Прекалено хитър.
— Да затварям ли кутиите?
— Ти ли отвори куфара?
— Да.
— Другите не помагаха ли?
— Никак.
— А кутиите?
— Аз.
— Другите?
— Наблюдаваха.
— И побягнаха?
— Повече, отколкото очаквах. Но всеки миг ще се върнат. Връщането, както и бягането, е любимото им занимание.
— Знаеш ли, че съм чувал за теб?
— Има си хас… Всеки интелигентен индивид е чувал за мен.