— Като отвори куфара, поне направи ли някой фокус?
— Две експлозии с илюминации!… Нещо като квартална вечеринка с край до зори.
— По гърба си имам ли паяжини?
— Не. Почистихте се добре.
— Не всеки може да прави фокуси, Лиско.
— Знам.
— Все много знаеш… Кога ще дойдат приятелите?
— Момент.
Лиско започна да вика. Не мина много време. Първи се обади Димби, след него Домби и накрая Мокси. Запитаха какво има, Лиско им отвърна, че трябва да дойдат незабавно. Появиха се пак в обичайния ред: Димби, Домби и Мокси. Мокси заяви чистосърдечно, че за всичко е виновен Лиско.
Вместо да каже каквото и да е, Чарли измъкна една жълта кутия.
— Пак ли ще взривяваме? — запита Мокси и се приготви.
— Не.
— Тогава карайте!
Чарли вдигна и показа кутията, а след това я отвори.
— Внимание!… В случая кутията е само опаковка.
Той бръкна в нея и измъкна нещо.
— Какво е това? — запита илюзионистът.
— Кърпа! — извика Домби.
— А това?
— Яйце! — извика Мокси.
— Такаааа!…
Чарли остави празната кутия върху куфара и продължи:
— Това, както видяхте, е яйце, а това — кърпа!… Разгледахте ли ги?
— Да! — извикаха всички.
— Внимание!… Завиваме яйцето с кърпата, търкаме, търкаме, след това погалваме кърпата с магическата пръчка, която вие за малко не сте повредили…
— Лиско!… — обясни Мокси. — Той!
— Чичко фокусник — обади се Домби, — мога ли да запитам нещо?
— Кажи, Домби.
— Има ли духове?
— Не.
— Ами тогава откъде се вземат самите духове?
— Измисляме ги.
— Домби казва, че женският дух се нарича ДУХКА.
— А ти?
— Аз казвам, че женският дух се нарича ДУХОВНИЧКА. Чарли сподави смеха си и продължи:
— Както виждате, яйцето изчезна.
— Изчезна, ама в кърпата! — обади се Мокси.
— В кърпата е! — извика Домби. — Завихте го в кърпата.
— Така ли?
— Да!
— Може би — съгласи се Чарли. — Имате право.
— Такива фокуси мога да правя и аз — заяви Мокси. — Завиваш яйцето в кърпата и готово!…
— А ти какво искаш? — запита наивно Чарли.
— Да изчезне кърпата, а не яйцето.
— Е, много искаш.
— Искам, я!… Това се казва фокус!
— Може ли да изчезне кърпата? — запита плахо лисичето.
— По този въпрос не съм мислил — призна си Чарли. — Но ще опитам. И така… — Той запретна ръкави и взе магическата пръчка, с която почука леко върху яйцето. — Яйце!… Така ли?
— Да.
— Кърпа!… Така ли?
— Да.
— Завиваме яйцето с кърпата… Така ли?
— Да.
— Започваме да търкаме, търкаме, търкаме… И виждаме как кърпата постепенно се смалява, смалява, стопява, стопява… Още повече се стопява и накрая изчезва.
Чарли показа яйцето. Кърпата липсваше. За по-голяма нагледност той държеше яйцето с два пръста.
— Нито помен от кърпата, така ли?
— Така!
— Еееей!
— Наистина изчезна.
— Това е фокус!
— Този човек ми взе акъла! — призна Мокси. — Кърпата изчезна, видяхте ли?
Само Лиско мълчеше и гледаше ръцете на фокусника.
— Е, Лиско — усмихна се Чарли, — как си?
— Добре съм, благодаря.
— Хареса ли ти фокусът?
— Много.
— Видя ли как нещо, което до преди малко го имаше, сега го няма?
— А бе то, че го има, има го, но къде е!… Това се питам.
— Както виждаш, няма го.
— Лиско, не виждаш ли, че го няма? — присмя му се Домби. — Изпари се! Като дим. Изчезна!…
— Не може да изчезне съвсем — настоя Лиско. — То съществува някъде… Според материалистическата наука нищо не може да изчезне безследно.
— Лиско! — възмути се Мокси. — Откъде тези думи?
— Лиско е прав — усмихна се Чарли. — Кърпата наистина не се е изпарила.
— А не може ли да се появи? — запита Димби.
— Може би може… Ще се опитам, но трябва да пазите тишина.
Публиката млъкна, настъпи абсолютна тишина.
Чарли започна да трие яйцето от всички страни с ръце, отново запретна ръкави, да докаже, че нищо няма да изпадне оттам, почука яйцето с магическата пръчка и кърпата бавно започна да се показва, отначало едно крайче, после още малко и още малко, половината и накрая — цялата кърпа. За доказателство Чарли показа и яйцето.
— Гръмна ме! — подскочи Мокси. — Простря ми акъла на слънце!
— Страшен е, а? — изуми се Домби.
— Голям фокусник! — призна Димби. — И ловък. Каквото си иска, прави. Нали, Лиско?
— Да.
— Но без магическата пръчка няма да стане нищо — забеляза Мокси. — Тя е най-важната.
— Според мен — заяви Домби — този магьосник може да накара да изчезнат сума ти неща: дървета, хора, паяци!…
— Чак пък толкоз… — усъмни се Димби.
— Какво? — запали се Домби. — Като нищо!… Цели гори могат да изчезнат, камъните, планините!…