Един монах поведе Юг направо към библиотеката, но той можеше да я намери и със завързани очи; през дългата му кариера му се беше случвало неведнъж да се сблъсква с миризмата на пожар отпреди няколко дни. Благите му опити да завърже разговор за чудесния летен ден и трагичния инцидент бяха любезно отклонени от младия монах, който го заведе при абат Мено, след което се поклони и се оттегли. Абатът го чакаше насред купчините пропити с вода и опушени книги.
Юг цъкна вещо с език при вида на цялата разруха и подаде визитката си. Беше дребен, стегнат мъж около четиридесетте, без признаци на затлъстяване. Носът му беше широк, но иначе чертите на лицето му бяха като изваяни и доста приятни. Изглеждаше елегантен, идеално подстриган и с градски вид в тясното си закопчано кафяво спортно сако, бежови панталони и блестяща бяла риза от първокачествен египетски памук с разкопчана яка. От него се носеше мускусен аромат на скъп одеколон. Абатът пък беше в традиционната си широка роба и сандали и лъхаше на кренвирши и потна кожа. Сякаш някакво изкривяване във времето беше събрало двамата мъже заедно.
— Благодаря, че дойдохте чак от Париж — каза абат Мено.
— Няма за какво. Това ми е работата. А когато се обажда архиепископът, изоставям всичко друго.
— Той е добър приятел на нашия орден — кимна абатът. — Благодарни сме за неговата и за вашата помощ. Малко неща са изгорели — добави той и обхвана с жест помещението. — Пораженията са най-вече от водата и дима.
— Е, не можем да направим много след пламъците, но колкото до водата и дима, това може да се оправи. Стига човек да има нужното познание и инструменти.
— И пари.
Юг се разсмя нервно.
— Е, парите също са важен фактор. Ако позволите, отец Мено, за мен е удоволствие, че мога да разговарям така нормално с вас. И преди ми се е случвало да работя с траписти2. Мислех си, че тук може да сте дали обет за мълчание. Представях си как ни се налага да си разменяме бележки.
— Представата ви е погрешна, мосю Пино. Вярно, спазваме определена дисциплина и говорим само когато е нужно, за да избягваме фриволни и ненужни дискусии. Смятаме, че празните приказки имат способността да ни отвличат от духовните ни цели, към които се стремим като монаси.
— Напълно споделям подобни възгледи, отче Мено. Изгарям от нетърпение да се захвана за работа. Позволете да ви обясня как си вършим работата в нашето реставраторско бюро. После можем да преценим задачата и да съставим план за действие. Става ли?
Седнаха на масата за четене и Юг изнесе лекция върху спасяването на повредените от вода библиотечни материали. Колкото по-стара е книгата, обясни той, толкова повече вода може да поеме. Материали с възрастта на този манастир могат да поемат вода до двеста процента от тежестта си. Ако трябва да се спасят, да речем, пет хиляди подвързани в кожа тома, то от тях трябва да се извлекат около осем тона вода!
Най-добрият метод за възстановяване на намокрени книги е те да бъдат замразени и после изсушени чрез вакуум при специални контролирани условия. Резултатите при пергамент и хартия могат да бъдат отлични, но в зависимост от спецификата на материалите и степента на подгизване може да се наложи томовете да бъдат подвързани наново. Противогъбичното третиране е много важно за борбата с плесените, а неговата фирма е усъвършенствала доказаните методи за унищожаването на микроби, като включва добавянето на етиленов оксид в цикъла на изсушаване в своите индустриални сушилни.
Юг отговори на добре обмислените въпроси на абата, след което засегна деликатната тема за цената. Започна дискусията със стандартната си реч, че винаги е най-изгодно томовете, които все още се печатат, да бъдат заменени с нови и да се реставрират само по-старите и ценните. След това направи груба оценка за стандартна реставрация на хиляда книги и впери поглед в лицето на абата, мъчейки се да разчете реакцията му. Обикновено на този етап от пазарлъка уредникът или библиотекарят започваха да ругаят, но абатът остана безстрастен и от устата му определено не изригнаха проклятия.
— Разбира се, ще трябва да подхождаме избирателно. Не можем да се погрижим за всичко, но трябва да спасим свещената история на манастира. Ще намерим начин да ви платим. Имаме заделени средства за подмяна на покрива, които можем да използваме. Можем да продадем някои малки картини. Има една книга, ранен превод на френски на свети Бенедикт, с която не ни се иска да се разделяме, но… — Абатът въздъхна скръбно. — Вие също можете да ни помогнете, мосю, като ни предложите цена, която отговаря на църковния ни статут.