— Това, което всъщност имах предвид е, че бих искал да я продупча с един специален инструмент, който държа в панталона си. За да сме честни докрай, бих искал да го приложа и на двете ви.
— Мръсник! — изпищя тя и замахна с тежичката си дамска чанта, която мина на десети от инча покрай лицето ми. — Грубиян!
Тя сграбчи Бони за ръката и я повлече навън. Излизайки, девойката ми дари една последна усмивка, съпроводена с похотливо намигване.
Задъхан и облян в пот, затиснах с гръб вратата. Бях загубил контрол над гласа си! Всичко, което ми минеше през ума, веднага изскачаше през устата! Нещо не бе наред!
Бях щастлив, че е един от дните с малко посетители. Отидох в офиса и си налях два пръста бърбън от бутилката, дето я държа в най-долното чекмедже. Гаврътнах го на един път. Хвърлих поглед на дипломата от стоматологичния факултет, която висеше в рамка на стената. Правех си сметки да забогатея тук в Додж. А днес провалих всичко.
Когато чух, че се отваря предната врата, побързах да изляза. Доста е плашещо да не можеш да контролираш това, което казваш. Но аз бях длъжен да се преборя с тази моя слабост. Можех да го преодолея единствено с усилия на волята. Насилих се да отида в приемната.
Бе празна. Влязох в стаята с инструментите и видях, че на стола седи познат силует. Почти всяка вечер играехме покер до зори, като винаги завършвахме наравно, в кръчмата „Четирийсет и девет“. Не бих казал, че бяхме приятели в истинския смисъл на думата, но аз бях най-близкото до приятел същество, което той имаше, като изключим брат му.
Уайът Ърп4 бе увиснал на стола, пресягайки се към двуазотния оксид5.
Уайът се закиска:
— Имам зъбобол, Док!
— Не прекалявай с това сладко газченце, Уайът — му казах. — Ще трябва да поръчам ново чак от Чикаго.
Усмивката му трепна, после пак се появи.
— Ще отидеш до Чикаго и там ще си останеш, ако пак опиташ разни щуротии с госпожица Бони Портър.
Едва тогава се сетих, че Уайът напоследък се радва на компанията на вдовицата Портър.
— Не съм я докоснал с пръст!
— Но си наговорил разни похотливи и непристойни неща, за които бих те опандизил, ако не беше приятел. Тя е една прекрасна млада представителка на женското съсловие в Канзас и не би трябвало да бъде подлагана на подобно държание от твоя страна.
— Тя е едно изкушение, което е на път да разцъфне в курва — отбелязах аз.
Уайът ме иззгледа странно. Опитваше се да се намръщи, но азотния оксид не му позволяваше.
— Няма да ти позволя да говориш така за дъщерята на една жена, към която тая нежни чувства.
— Таиш нежни чувства към дъщерята и не искаш никой да се докопа до Бони преди теб! А колкото до вдовицата Портър, единствените ти нежни чувства са насочени към банковата й сметка!
Неговата полуусмивка най-накрая изчезна.
— Ей, Док, дай да се разберем. Аз наистина обичам тази жена!
Аз се разсмях.
— Сигурно мислиш, че съм глупак като теб!
(Какви ги говорех? Уайът ме превъзхождаше с четири инча и цели сто паунда! Идеше ми да повърна!)
— Мисля, че може да се окаже, че си един глупав мъртвец, Док, ако не внимаваш какви ги говориш — каза той заплашително, докато се надигаше от стола.
Опитах да спра, но не можех. Устата ми продължи да дрънка.
— Айде, айде, Уайът. Ти я използваш.
— Вярно е, че й позволявам да инвестира в няколко от мините, на които съм собственик, но като пазител на реда, протестирам срещу твоите намеци, че съм замесен в нещо противозаконно.
— Ти позориш значката, Уайът. Хоратата ти се смеят — зад гърба ти, естествено, защото знаят, че ако сгазят лука пред теб, ще се окажат зад решетките по някое скалъпено обвинение или ще получат куршум в гърба от брат ти Върджил!
Той вече пристъпваше напред, дясната му ръка бе присвита в юмрук. По мен изби студена пот и усетих, че мехурът ми се опитва да се изпразни. Вероятно в този момент все още можех да го спра с няколко разумни приказки или дори с едно бързо признание на обхваналия ме раболепен страх. Всъщност усетих думите да се оформят в устата ми, точно когато посегна да ме удари…
… и ме лъхна неговата смрад.
Както си стоях безпомощен под надвисналото му туловище, чух с ужас гласът ми да казва:
— Божичко! Ама ти вониш! Някога идвало ли ти е наум да се изкъпеш преди да…
Когато се свестих на пода, Уайът си бе отишъл. Залитайки, се изправих на крака. Челюстта ме болеше и горната ми устна започваше да се подува. Когато стаята престана да се клатушка насам-натам, с препъване влязох в чакалнята.
5
двуазотният оксид се е използвал в миналото като обезболяващо, сред страничните му ефекти са пристъпите на еуфория (другото му наименование е райски газ).