— Здрасти, Мейбъл — отвърна баща ми.
— Хубава кола имаш — каза баба на Мейбъл. — Не те ли е страх, че ще си имаш разправии с Фред, когато се върне?
— Не трябваше да изчезва — каза Мейбъл. — И откъде да знам дали ще се върне? Поръчах и нова спалня. Утре ще я докарат. И нови матраци.
— Чудя се да не би именно ти да си пречукала Фред — каза баба. — Да си го направила заради парите.
Майка ми изтърва купа грах с майонеза върху масата.
— Мамо!
— Е, нищо де, просто ми мина през ума — каза баба.
Всички насядахме около масата. Майка ми постави уиски със сода пред Мейбъл и бира пред баща ми. След това донесе детска възглавничка за Бригс и каза:
— Ползвам я, когато идват внучетата ми.
Бригс ме погледна.
— Става дума за децата на сестра ми Валери — казах.
— Значи хич те няма и в състезанието по раждане на внучета — каза той.
— Имам си хамстер — отвърнах.
Баща ми си поигра с вилицата с къс печено пиле и след това посегна към картофеното пюре.
Мейбъл преполови уискито си.
— Какво друго ще купуваш? — попита я баба.
— Може да попътувам малко — каза Мейбъл. — Мога да посетя Хаваите. Или да отида на туристическо пътешествие с кораб. Открай време мечтая за това. Разбира се, не веднага. Ще изчакам Стефани да намери онзи човек. Това може да ускори нещата.
— За какъв човек става дума? — попита баба.
Предадох й разказаното от жената от „Гранд Юниън“.
— Значи вече има някакъв напредък — коментира баба. — Това е добре. Сега остава само да открием онзи мъж. — Обърна се към мен. — Подозираш ли конкретно някого?
— Не.
— Абсолютно никого?
— Ще ти кажа кого подозирам аз — вметна Мейбъл. — Подозирам боклукчийската компания. Там не обичаха Фред.
Баба размаха пилешкото бутче, което държеше.
— Това и аз си го помислих. На тази боклукчийска фирма не й е чист косъмът. Довечера ще отидем на бдението, за да научим нещо повече. — Хапна малко пилешко, замисли се и ме попита: — Ти нали разговаря с покойния, когато ходи при боклукчиите? Как изглеждаше? Възможно ли е да е бил човекът, който е взел Фред в колата си?
— Би могъл да съответства на описанието.
— Много жалко, че и този път ковчегът ще е с капак. Ако беше без капак, можеше да вземем жената от „Гранд Юниън“, за да ни каже дали това не е бил Липински.
— Дойде ми нещо наум — каза баща ми. — Защо не вземеш да сложиш Липински заедно с други в редица за разпознаване?
Баба го погледна.
— Мислиш ли, че ще разрешат? Сигурно вече се е вкочанил.
Майка ми тежко въздъхна.
— Човек не остава вкочанен — каза Мейбъл. — После пак се размеква.
— Има ли сос? — попита баща ми. — Някой ще ми подаде ли соса?
На лицето на баба се изписа вдъхновение.
— Довечера ще дойдат много роднини на Липински. Може би някой от тях ще ни даде негова снимка! След това ще можем да я покажем на жената от „Гранд Юниън“.
Всичко това ми се стори малко зловещо при положение, че Мейбъл бе сред нас. Самата тя обаче не изглеждаше смутена.
— Ти какво мислиш, Стефани — попита тя. — До Хаваите ли да отида, или по-добре да предприема пътуване по море?
— Божичко, като ти гледам гените, получила си се съвсем прилична — каза Бригс.
Глава 9
— Я виж, претъпкано е — коментира баба, след като огледа паркинга. — Това е заради Стива, при него не е останал празен салон. Джийн Муун ми каза, че братовчедка й Дороти умряла вчера сутринта и не могли да й намерят място при Стива. Наложило се да я закарат при Мозъл.
— И какво му е лошото на Мозъл? — попита Бригс.
— Нищо не разбира от гримиране — отвърна баба. — Слага прекалено много грим. Аз обичам, когато някой умре, да изглежда естествено.
— И аз — съгласи се Бригс. — Няма нищо по-грозно от труп с неестествен вид.
Дъждът бе преминал в ръмене, но времето не бе приятно, така че оставих баба и Бригс пред входа и отидох да търся място за паркиране. Открих място само на една пряка, но когато се върнах при входа на погребалното бюро, от къдриците ми не бе останало нищо, а плетеният ми памучен пуловер бе станал пет сантиметра по-дълъг.
Лари Липински бе в салон 1, както подхождаше на самоубиец. Около ковчега му се бяха струпали роднини и приятели. Останалите присъстващи бяха същите хора, които бях видяла на бдението на Дийтър. Присъстваха и професионални оплаквачки като баба Мазур и Сю Ен Шпац. Присъстваха и хората от боклукчийската компания.
Баба Мазур тръгна към мен, следвана от подтичващия Бригс, и измърмори:
— Вече поднесох съболезнованията си. Трябва да ти кажа, че тези хора са много необщителни. Жалко, че осигуряват място за такива покойници, а го отказват на хора като Дороти Муун.