Ръката на мама, в която държеше вилицата, за миг застина. Стрелна за миг с поглед страничния прозорец, вслуша се за малко и едва след това възобнови храненето.
— Никой няма да взривява гаража — опитах се да я успокоя. — Напълно съм сигурна в това.
— Хубаво би било някой наистина да го взриви — каза баба. — После ще има какво да разправям във фризьорския салон.
Започнах да се чудя защо Рейнджъра не се обажда. Това не бе в стила му — обикновено ми се обаждаше при първа възможност. Сложих чантата в скута си и започнах, да ровя в нея. Търсех мобифона.
— Какво търсиш? — попита баба.
— Мобифона си. В тази чанта държа какво ли не и не ми е лесно да го намеря. — Започнах да подреждам съдържанието на чантата на масата. Лак за коса, четка за коса, кесийка с цип за съхраняване на гримове, фенерче, мини бинокъл, номерата на колата на Рейнджъра, лак за нокти, електрошоково устройство…
Баба се наведе над масата, за да огледа по-добре изложените предмети.
— А това пък какво е?
— Електрошоково устройство.
— И за какво служи?
— Изпуска електрически заряд.
Баща ми си бодна още една хапка и съсредоточи още по-усърдно вниманието си върху чинията.
Баба стана, обиколи масата и дойде при мен, за да огледа по-внимателно електрошоковото устройство.
— И за какво ти е това нещо? — попита, след като го взе и започна да го изучава. — Как работи?
Продължавах да ровя в чантата.
— Опираш двете метални пластини в някого и натискаш копчето — отговорих.
— Стефани, вземи веднага това нещо от баба си, преди да е получила токов удар! — извика мама.
— Ето го най-сетне — възкликнах. Бях намерила мобифона. Извадих го и видях, че батерията му е мъртва. Нищо чудно, че не се бях свързала с Рейнджъра.
— Франк, я погледни — каза баба на татко. — Виждал ли си такова чудо? Стефани каза, че трябва само да го опреш до някого и да натиснеш копчето…
С мама скочихме едновременно от столовете си.
— Не!
Прекалено късно. Баба вече бе опряла пластините до ръката на баща ми. Бъззззз.
Очите на баща ми се изцъклиха, хапката падна от устата му, а самият той — на пода.
— Инфаркт — каза баба, докато оглеждаше татко. — Викам му аз на този човек да не си слага толкова много сос, ама на…
— Бабо! Това е шок! — изкрещях й. — Нали искаше да знаеш какво представлява електрошокът?
Баба се надвеси над тялото и започна да го разглежда по-внимателно.
— Да не съм го убила?
Майка ми коленичи до татко.
— Франк! Франк, чуваш ли ме?
Опипах китката му и казах:
— Нищо му няма. Баба просто е разместила някои от нервните му клетки. Няма постоянни увреждания. След няколко минути ще се оправи.
Баща ми отвори едно око и се изпърдя.
— Леле, завоня на развалени яйца! — извика баба.
Всички се отдръпнахме и проветрихме помещението.
— За десерт съм приготвила шоколадова торта — каза мама.
Обадих се от кухненския телефон и оставих съобщение на телефонния секретар на Рейнджъра:
— Съжалявам, че не можахме да се чуем. Батерията на мобифона ми издиша. След половин час съм си у дома. Трябва да поговорим.
После позвъних на Мери Лу и я помолих да ме откара вкъщи. Татко не ми се виждаше във форма за шофиране. А и никак не ми се искаше да ме откара мама и да остави през това време татко насаме с баба. А най-вече никак не ми се искаше да присъствам на предстоящото събеседване на татко с баба Мазур.
— Направо си умирах от нетърпение да те чуя — каза Мери Лу, когато се качих в колата. — Снощи какво направи с Морели?
— Нищо особено. Поговорихме си за случая, с който се занимава сега, после той ме откара у дома.
— Само това ли?
— Само това.
— Не се ли чукахте?
— Не.
— Чакай сега. Нека да видя дали съм те разбрала правилно. Снощи си била в компанията на двамата най-сексапилни мъже в целия свят и не си се чукала с нито един от двамата. Така ли?
— В живота има много други неща, освен чукането — казах.
— Какви например?
— Би трябвало да опозная самата себе си.
— Че ти можеш да окьоравееш, докато се опознаваш.
— Имам предвид друго. Че бих могла да си осмисля живота. Например да усвоя някаква професия и да напредна. Или да си определя система от морални ценности и да се придържам към нея.
— Какво? — Мери Лу бе зинала от удивление. Подтекстът на въпроса й бе: „Ти мен на идиотка ли ме правиш?“
— Е, вярно е, че такива неща не ми са се случвали. Обаче биха могли да ми се случат.