Томи не отговори. Усмивката му беше като дървена, когато излезе от кабинета ми. Моят брат по утроба, моят заклет враг, моят всекидневен мъчител се спусна по витото стълбище и изчезна от поглед. Надявах се никога повече да не го видя и да не чуя гласа му.
Но нямаше никакъв смисъл да се надявам на това.
Излязох да поканя Жанет Колтън. Тя ме погледна въпросително и аз обясних:
— Това беше моят зъл брат близнак.
124.
На следващата сутрин се събудих от собствения си биологичен часовник.
За разнообразие не бях изтръгнат от кошмар. Телефонът не беше звънял. През отворените прозорци се чуваха само океанските вълни, които се разбиваха в брега зад къщата ми. Беше приятно.
А още по-приятното беше, че Джъстин лежеше до мен.
Обърнах се да погледна прекрасното й лице и видях, че ме гледа и се усмихва. Почувствах се изпълнен с любов към тази жена.
Тя ме прегърна и ме притисна към себе си.
— Музиката на вълните — каза тя. — Винаги съм обичала тази къща.
— И тази къща винаги те е обичала.
Лежахме настрани и се гледахме. Дръпнах бедрото й над хълбока си и двамата се отдадохме на дълбока целувка, а шумът от дишането ни заглуши океанския прибой.
Не мисля, че бях в състояние да отлагам дори миг повече, но точно в този момент на масичката започна да звъни проклетият телефон.
Томи. Протегнах се, като възнамерявах да го пратя по дяволите. Но прочетох на дисплея кой се обаждаше. Не беше Томи. Но въпреки това трябваше да вдигна.
— Джак Морган — казах аз, малко задъхан.
Кармайн Ночия заговори спокойно, но думите му бяха сериозни и съдбоносни.
— Съжалявам, Джак, но трябва да ти съобщя една лоша новина. Анди Къшмън е катастрофирал с колата си нагоре по крайбрежието. Не успял да вземе един завой недалеч от Мейрин и излетял от пътя. Колата е изгоряла до основи. По асфалта няма следи от гуми. Мисля, че може би спирачките му са отказали.
— Сигурен ли си, че е бил Анди?
Беше ми малко трудно да говоря, както и да дишам.
— О, да. Той е бил. Един от моите хора го е видял с очите си. Ние го наглеждахме, нали разбираш. И така. Приятен уикенд.
Затворих телефона, но го задържах още малко в ръката си. Мислех си за новия си таен партньор, Кармайн Ночия. Нямаше по-добър приятел. Нямаше по-страшен враг.
И мислех за това, как се бяха променили чувствата ми към Анди, след като бях разбрал, че е поръчал да убият Шелби.
Преди Анди беше най-добрият ми приятел. Бях стоял до него на сватбата му. Бях очаквал да стана кръстник на децата му или поне да продължавам да се виждам с него, когато остареем заедно и обикаляме игрищата за голф с частните си самолети, като си разказваме спомени и се смеем до полуда.
А сега Анди беше мъртъв. Знаех, че по-късно ще почувствам нещо, но точно в момента не изпитвах нищо към него.
Абсолютно нищо.
Станах от леглото и отворих капаците. После замахнах и запратих телефона навън с всичка сила. Колкото можех по-далеч. Когато падна сред вълните, аз затворих прозорците и се върнах при Джъстин.
Дали можеше да прочете какво става по лицето ми? Разбира се.
Дали можеше да прочете мислите ми? Вероятно.
— Кой беше? — попита тя.
— Няма значение.
Тя прокара ръцете си по гърба ми.
— Добре ли си, Джак?
— Нищо ми няма — отговорих и отместих дългата й тъмна коса от лицето й. — Време ми е за нов телефон и нов телефонен номер.
— Изненадай ме някой път, става ли? Можеш ли да го направиш? Да ми кажеш какво мислиш наистина?
— Мисля за това, че бяхме стигнали до средата на нещо много приятно — отговорих аз.
— Да, спомням си.
Придърпах Джъстин към себе си и отново повдигнах крака й на хълбока си. Отново я целунах и потънах в прелестите й. Беше хубаво. Бях точно там, където исках да бъда в момента. Можех да й кажа всичко. Така че го направих.
— Анди е мъртъв — прошепнах аз на ухото на Джъстин.