В друг случай неговото поведение му изглеждаше непонятно и на самия него. След смъртта на бащата останалото имущество било разделено между него и майката. Майката управлявала имуществото и както той сам призна, посрещала неговите парични нужди щедро и по най-безупречен начин. И въпреки това всяко обсъждане на паричните въпроси между тях завършвало с най-жестоки упреци от негова страна, че тя не го обича, че мисли само как да икономиса средства от него и че навярно би искала той да умре, за да може тя сама да разполага с парите. Потънала в сълзи, майката го убеждавала в своята безкористност, той се засрамвал и напълно искрено я уверявал, че изобщо не мисли така, но бил сигурен, че при следващия такъв случай тази сцена ще се повтори.
Че изпражненията дълго преди анализа са имали за него значението на пари, личи от много случаи, от които ще съобщя само два. По времето, когато стомахът му все още бил здрав, веднъж в един голям град той посетил свой беден братовчед. Когато си тръгнал, той се укорил, че не е помогнал на този роднина с пари и непосредствено след това „имал може би най-обилното ходене по голяма нужда в живота си“. След две години той отпуснал рента на този братовчед. Друг случай. На осемнадесет години, по време на подготовката за зрелостния изпит, той посетил един приятел и обсъждал с него какво е най-добре да се направи, тъй като и двамата се страхували от изпита.125 Те решили да подкупят служителя в гимназията и неговият дял в общата сума, разбира се, бил по-голям. По обратния път към дома той си мислел, че е готов да даде още повече, само и само да издържи изпита, ако с него не се случи нищо, но с него действително се случило друго нещастие, преди още да е успял да се прибере вкъщи.126
Готови сме да научим, че в последвалото заболяване той страдал от упорити — макар и колебаещи се в зависимост от повода — разстройства на функцията на стомаха. Когато започна да се лекува при мен, той свикна с клизмите, които му правеше човекът, който го съпровождаше. Месеци наред той не стигаше до самостоятелно изпразване на стомаха, ако не се случваше някое внезапно възбуждане от определен характер, вследствие на което в продължение на няколко дни правилното функциониране на стомаха се възстановяваше. Главното му оплакване се състоеше в това, че за него светът е скрит зад завеса. Тази завеса се вдигаше само когато благодарение на клизмата той изхвърляше съдържанието на стомаха си и когато отново се чувствуваше нормален и здрав.127
Колегата, при когото го изпратих за преглед на стомаха, беше достатъчно проницателен, за да установи функционално и дори психически обусловено разстройство, и се въздържа от сериозни процедури. Впрочем, нито тези процедури, нито предписаната диета оказаха някакво въздействие. В годините на аналитичното лечение отсъствуваше произволно действие на стомаха (без да се смятат споменатите внезапни влияния). Успях да убедя пациента си, че всяка интензивна обработка на упорития орган още повече би влошила състоянието му и той се задоволи с това, че предизвикваше опразване на стомаха един или два пъти в седмицата чрез клизма или с помощта на разслабително.
При изложението на смущенията в стомашната дейност аз отделих на настъпилото по-късно болестно състояние у пациента повече място, отколкото бях предвидил в плана за тази работа, посветена на неговата детска невроза. Имах две причини за това. Първо, че симптоматиката на стомаха, само с малки изменения, бе преминала от детската невроза в по-късната и, второ, че към края на лечението тя играеше главната роля.
Известно е какво значение има съмнението за лекаря, който анализира натрапчиви неврози. То е най-силното оръжие на болния, предпочитано средство в неговата съпротива. Благодарение на това съмнение пациентът успяваше, забарикадиран с почтително безразличие, в продължение на години да се противопоставя на усилията за лечение. Нищо не се променяше и нямаше никакъв начин да го убедя в каквото и да било. Накрая разбрах какво значение за моите цели биха могли да имат смущенията в стомашната дейност. Те представляваха онази част от истерията, която винаги лежи в основата на натрапчивите неврози. Обещах на пациента си пълно възстановяване на стомашната му дейност. Благодарение на това обещание направих недоверието му явно и получих след това удовлетворение, виждайки как съмнението му изчезва, когато стомахът, като истерично болен орган, започна да взима участие в работата и в продължение на няколко седмици възстанови нормалната си, толкова дълго нарушена функция.
125
Пациентът твърди, че на неговия роден език думата „провал“ не се използува за обозначаване на стомашни разстройства. На немски
126
Този начин на изказване в родния език на пациента има същото значение, както и на немски.
127
Действието беше едно и също, независимо от това, дали той сам си правеше клизма, или някой друг му я правеше.