Сега се връщам към детството на пациента, към периода, когато изпражненията не биха могли да имат за него значението на пари.
Стомашните смущения се появяват при него много рано — обикновено като най-често срещаното и естествено за малкото дете незадържане на изпражненията. Но ние безусловно ще сме прави, ако не се съгласим с патологичното обяснение на тези ранни случаи и видим в тях само доказателство за намерението да не бъдат допуснати пречки или задръжки на удоволствието, свързано с функцията на изпразване на стомаха. Голямото удоволствие от аналните усещания и прояви, което обикновено съответствува на естествената грубост на някои обществени класи, се запазва у него и след началото на последвалото по-късно заболяване.
По време на пребиваването на англичанката гувернантка нееднократно ставало така, че той и бавачката трябвало да остават в стаята на омразната възпитателка. Бавачката, разбирайки напълно правилно положението на нещата, констатирала тогава, че именно в тези нощи той се изпускал в леглото, което отдавна не правел. Той изобщо не се срамувал от това. То било израз на ината, насочен срещу гувернантката.
След една година (на четири и половина години) в периода на страховете се случило така, че той се изпуснал и през деня. Ужасно се срамувал и плакал, докато го миели. Казал, че не може да живее повече така. Значи нещо съществено се е променило за това време и изследването на неговите оплаквания ни насочи към следите на това изменение. Оказа се, че думите: той не може да живее повече така — са били повторени след някой друг. Веднъж128 майка му го взела със себе си, когато изпращала на гарата посетилия я лекар. По пътя тя се оплаквала от болки и кръвоизливи и от устата й се отронили същите думи: „Не мога да живея повече така.“ Тя не е мислела, че детето, което водела за ръка, ще ги запази в паметта си. Оплакването, което, впрочем, той повтарял безброй пъти по време на последвалото заболяване, следователно означава идентификация с майката.
Скоро се появи спомен за липсващото по време и съдържание звено между тези две събития. Това се случило в началото на периодите на неговите страхове, когато загрижената майка наредила да вземат предпазни мерки, за да опазят децата от дизентерията, избухнала в съседство с тяхното имение. Той се осведомил какво е това дизентерия и когато чул, че при дизентерията в изпражненията има кръв, много се уплашил и започнал да твърди, че и в неговите изпражнения има кръв. Страхувал се да не умре от дизентерия, но с помощта на изследвания успели да го убедят, че греши и че няма от какво да се страхува. Разбираме, че в този страх се е опитвало да се прояви идентифицирането с майката, за чиито кръвотечения той чул по време на разговора й с лекаря. По време на неговия следващ опит за идентифициране (на четири и половина години) той изпуска момента с кръвта. Не можел да се разбере, предполагал, че се срамува, и не знаел, че трепери от страх пред смъртта, напълно определено проявяващ се в неговите оплаквания.
Страдащата от женско заболяване майка тогава въобще се бояла за децата. Твърде вероятно е, че неговата боязливост, освен върху собствени мотиви, се е опирала и на идентифицирането с майката.
Какво означава това идентифициране с майката?
Между дръзкото използуване на незадържането на изпражненията на три години и половина и ужаса пред това незадържане на четири години и половина е имало съновидение, с което започва началото на периода на страха и което му обяснило преживяната от него на година и половина сцена. То му дало разбиране за ролята на жената по време на половия акт. Напълно естествено е промяната по отношение на дефекацията да се постави във връзка с този голям поврат. Очевидно по негово мнение дизентерия се е наричала болестта, от която, както той чул, майката се оплаквала: „С такава болест не може да се живее.“ Той мислел, че майка му е болна не от женска, а от стомашна болест. Под влияние на „първичната сцена“ той открил връзката между заболяването на майката и това, което направил с нея бащата,129 и неговият страх от кръвта в изпражненията, т.е. страхът да бъде болен като майката, е бил отрицание на идентифицирането с майката в онази сексуална сцена — същото отрицание, с което той се събудил след съновидението. Но страхът също така бил и доказателство, че в последвалата обработка на „първичната сцена“ той поставя себе си на мястото на майката, завижда й за нейните отношения с бащата. Органът, в който са могли да се проявят това идентифициране с жената и пасивно хомосексуалната нагласа към мъжа, е аналната зона. Смущенията във функционирането на тази зона придобили значението на хомосексуални нежни душевни движения и запазили това си значение по време на следващото заболяване.
128
Не е установено кога точно е било това, но във всеки случай — преди кошмарния сън на четири години. Навярно преди заминаването на родителите.