Същото е било и след смъртта на бащата, когато той отправял към майка си несправедливи упреци, че иска да го измами в парично отношение, че обича парите повече от него. Старата ревност, че тя е обичала и друго дете освен него, че след него е искала да има и други деца, го принуждава да изрече обвинение, чиято безпочвеност самият той е съзнавал.
Благодарение анализа на значението на изпражненията сега става ясно, че натрапчивите мисли, които е трябвало да установят връзката между Бог и изпражненията, имат и друго значение освен оскърблението, което той е съзнавал в тях. Това са били истински компромисни образувания, в които нежната предана ориентация взима също такова участие, както и враждебната и оскърбителната. „Бог е изпражнение“ навярно е било абревиация на думите, които често могат да бъдат чути и в несъкратена форма. „Да се изходя върху бога“, „да се изходя в бога“ — означава също така да му подаря дете, да получа от него подарък дете. Старото негативно-унизително значение на подаръка в натрапчивите думи е съединено с по-късно развитото от него значение на дете. В последното значение намира израз женската нежност, готовността да се откаже от мъжествеността, ако за това получи любовта на жената. По такъв начин това е душевен порив против бога, който с недвусмислени думи е изразен в системата на бълнуване у параноичния президент на сената Шребер.133
Когато по-късно съобщя за последното откриване на симптома у моя пациент, то още веднъж може би ще покажа, че смущенията в стомашната дейност са служели на хомосексуалната ориентация и са изразявали женската нагласа към бащата. Новото значение на изпражненията трябва да ни разкрие начина за описание на кастрационния комплекс.
Дразнейки ерогенната зона на обвивката на стомаха, твърдата маса на изпражненията добива ролята на активен орган, действува както пениса върху лигавицата на вагината и като че ли става предшественик на пениса в епохата на клоаката. Даването на изпражненията в полза (от любов) на друго лице става в подходящо време първообраз на кастрацията. Това е първият случай на отказ от част от собственото тяло,134 за да се спечели милостта на друг любим човек. Обикновено нарцистичната любов към собствения пенис не е лишена от изтласкан приток и от страна на аналната еротика. Изпражненията, детето, пенисът образуват по такъв начин нещо единно, несъзнавано понятие — sit venia verbo, — отделено от тялото на „малкия“. По тези свързващи пътища могат да се извършат премествания и усилвания на либидинозната привързаност, имащи значение за патологията и достъпни за анализа.
Вече ни е известно първоначалното отношение на нашия пациент към проблема за кастрацията. Той отрича кастрацията и остава на гледната точка за общуване чрез задното отвърстие. Ако кажа, че той я отрича, то главното значение на този израз се състои в това, че той не е искал да знае нищо за нея по смисъла на изтласкването. По такъв начин за установяването на нейното съществуване не е имало нужда от никакво съждение, нещата са били представяни така, сякаш кастрацията изобщо не съществува. Но тази нагласа не е можела да бъде окончателна, тя не се е запазила дори през годините на неговата детска невроза. Едва впоследствие се появяват сериозни доказателства, че той е признавал кастрацията като факт. И в това отношение той се държи така, както е било характерно за цялото му същество, което, разбира се, толкова много затруднява аналитичното описание и разбиране. Отначало той се противи, а после отстъпва, но едната реакция не отменя другата. В края на краищата при него едновременно са налице две противоположни ориентации, при едната от които той се страхува от кастрация, а при другата е готов да я приеме и да се утеши с женствеността като замяна. Третата ориентация, най-старата и най-дълбоката, която просто е отричала кастрацията (въпросът за нейната реалност още не е възникнал), е била несъмнено все още жизнена.