Детската душа [bg]

На друго място разказах за халюцинацията на този пациент на петата година от живота му, към която бих искал да дам малък коментар.

„Когато бях на пет години, аз играех в градината около бавачката и изрязвах с джобно ножче кората на едното от трите орехови дървета, които имаха определена роля *1 в моето съновидение.135 Изведнъж с неописуем ужас забелязах, че така съм си порязал пръста (на дясната или лявата ръка), че той виси само на кожата. Не изпитвах болка, а само силен страх. Не се решавах да кажа за това на намиращата се само на няколко крачки бавачка, а седнах на близката пейка и останах да седя, неспособен да погледна отново пръста си. Накрая се успокоих, погледнах си пръста и се оказа, че той е съвършено невредим.“

Знаем, че на четири години и половина, след като е бил запознат с Библията, у него започва интензивна работа на мисълта, която завършва с натрапчива набожност. Затова можем да предположим, че тази халюцинация възниква по времето, когато той решава да признае реалността на кастрацията, и че може би отбелязва именно тази стъпка. И малката поправка на пациента също представлява известен интерес. Ако той е халюцинирал онова смразяващо преживяване, което Тасо разказва в „Освободения Ерусалим“ за своя герой Танкред, то фактът, че и за моя малък пациент дървото е означавало жена, има своето оправдание и тълкуване. Следователно той е играел ролята на бащата и е свързал познатото му кръвотечение на майката с откритата от него кастрация на жената, с „раната“.

Като повод за халюцинацията с отрязания пръст послужил, както той по-късно ми съобщи, разказът за това, че на една негова роднина, която се родила с шест пръста на ръката, излишният пръст веднага бил отсечен с брадва. Следователно жените нямат пенис, защото при раждането им го отрязват. По такъв начин по време на натрапчивата невроза той приема онова, което вече е знаел по време на процеса на образуването на съновидението и което тогава е отхвърлил с помощта на изтласкването. Също така и ритуалното обрязване на Христос и изобщо на евреите не е можело да остане скрито за него по време на запознаването с Библията.

Няма никакво съмнение, че по това време бащата се превръща за него в страшилище, което го заплашва с кастрация. Всичко това идва от жестокия бог (с който той тогава се е борил), който кара хората да се провинят, за да може после да ги накаже, който принася в жертва собствения си син и синовете на човечеството. Именно той оказал зловредо влияние върху характера на бащата, когото момчето, от своя страна, се мъчело да защити от този бог. Тук детето е трябвало да изпълни филогенетичната схема и то я осъществява, въпреки че личните му преживявания не са съответствували на това. Заплахите за кастрация или намеците за нея, с които пациентът се е сблъсквал, са идвали от жените,136 но това не е можело дълго да задържи крайния резултат. В края на краищата все пак бащата става онова лице, от страна на което той очаква кастрацията. В този пункт наследствеността побеждава случайното преживяване. В доисторическата епоха на човека несъмнено бащата е извършвал кастрацията като наказание, а после я свел до обрязване. Колкото по-напред в процеса на натрапчивата невроза се е придвижвал пациентът по пътя на изтласкването на чувствеността, толкова по-естествено за него е било да приписва подобни зли намерения на бащата, истинския представител на чувствените прояви.

Идентифицирането на бащата с кастратора137 придобило огромно значение, ставайки източник на остра, засилваща се до желание за смърт несъзнавана враждебност към него и на чувство за вина като реакция на тази враждебност. Но до този момент той се държи нормално, т.е. като всеки невротик, който се намира във властта на Едиповия комплекс. Забележително е, че и в това отношение у него е налице противоположна ориентация, в която бащата бил кастриран и като такъв предизвиквал у него състрадание.

При анализа на церемонията на поемането на въздух при вида на сакати, бедни и т.н. аз показах, че и този симптом се е отнасял към бащата, който предизвикал у него състрадание по време на посещението в болницата. Анализът дава възможност да проследим тази нишка по-нататък. В много ранната му възраст, вероятно още преди съблазняването (три години и половина), в имението имало един беден ратай, който носел в къщата вода. Той не можел да говори сякаш му били отрязали езика. Навярно е бил глухоням. Детето много го обичало и го съжалявало от цялото си сърце. Когато нещастникът умрял, той го търсел на небето.138 Това е бил първият сакат човек, който предизвикал у него съжаление. Съдейки по общата връзка и подреждането в анализа, той, несъмнено е бил заместител на бащата.

135

Корекция при следващия разказ: „Струва ми се, че режа не дървото. Това е сливане с друг спомен, който също така е изопачен от халюцинацията, че съм порязал дървото с ножчето и поради това от дървото тече кръв.“

136

Ние знаем, че така е било с бавачката, и ще го научим относно друга жена.

137

Към най-мъчителните, а също така и нелепи симптоми на неговото бъдещо страдание спадат отношението му към всеки… шивач, на когото поръчвал някоя дреха, неговият страх и уважение пред това високопоставено лице, неговото старание да го предразположи с огромни бакшиши и отчаянието по повод резултатите от работата, независимо какви са те в действителност.

138

Във връзка с това споменавам за съновиденията, които той сънувал по-късно от кошмарния сън, но още в първото имение, и които представяли сцени на коитус между небесните тела.