Той: „Защото когато дърпат ръчката надолу, там се получава голям шум.“
Аз: „Страхуваш ли се от това?“
Той: „Да.“
Аз: „А тук, в нашия клозет?“
Той: „Тук не. В Лайнц се страхувам, когато пускаш водата. И когато съм в клозета и водата се стича надолу, също се плаша.“
За да ми покаже, че в нашата квартира не се страхува, той ме кара да отида в клозета и да пусна водата. После ми обяснява: „Отначало шумът е голям, а после отслабва. Когато шумът е силен, аз оставам в клозета, а когато е слаб, предпочитам да изляза от клозета.“
Аз: „Защото се страхуваш?“
Той: „Защото винаги ужасно искам да видя голям шум (поправя се), да чуя, и предпочитам да остана вътре, за да го чуя добре.“
Аз: „За какво ти напомня големият шум?“
Той: „Че съм в клозета и че трябва да правя Lumpf“ (същото, както при вида на черните панталони).
Аз: „Защо?“
Той: „Не зная. Не, зная, че силният шум ми напомня за шума, който се чува, когато правиш Lumpf Силният шум ми напомня за Lumpf слабият — за wiwi“ (срв. черните и жълтите панталони).
Аз: „Чакай малко, а омнибусът не беше ли със същия цвят като Lumpf?“ (По негови думи — черен на цвят.)
Той (поразен): „Да!“
Тук трябва да вмъкна няколко думи. Бащата разпитва твърде много и изследва по готов план, вместо да даде на момчето възможност да се изкаже свободно. Вследствие на това анализът става неясен и съмнителен. Ханс върви по свой път и когато искат да го отклонят от него, той мълчи. Очевидно неговият интерес, неизвестно защо, е насочен сега към Lumpf и wiwi. Историята с шума е изяснена също толкова малко, както и историята с черните и жълтите панталони. Готов съм да мисля, че неговият тънък слух е отбелязал разликата в шума, който се създава при уринирането и дефекирането. Читателят, който все още сам не е извършвал психоанализа, мога да посъветвам да не се стреми да разбере всичко наведнъж. Необходимо е към всичко да се подхожда безпристрастно и да се чакат по-нататъшните резултати.
„11 април. Днес сутринта Ханс отново идва в спалнята и, както винаги през последните дни, веднага бива изведен навън.
След това той разказва: «Слушай, мислих си това-онова. Седя във ваната,56 тогава идва един шлосер и я отвинтва.57 После взима една голяма бургия и ме удря в корема.»“
Бащата превежда тази фантазия по следния начин: „Аз съм в леглото при мама. Идва татко и ме изгонва. Със своя голям пенис той ме отблъсква от мама.“
Да оставим засега нашето заключение неизказано.
„По-нататък той ми разказва нещо друго, което си е измислил: «Ние пътуваме във влака, който отива в Гмунден. На гарата започваме да си обличаме горните дрехи, но не успяваме да направим това и влакът тръгва заедно с нас.»
По-късно го питам: «Виждал ли си как конят прави Lumpf?»
Ханс: «Да, много пъти.»
Аз: «И тогава той издава силен шум?»
Ханс: «Такъв шум има, когато Lumpf пада в цукалото.»
Конят, който пада и вдига шум с краката, навярно е и Lumpf който при падането си издава звук. Страхът от дефекацията, както и страхът от претоварената кола, съответствува преди всичко на страха от претоварения стомах.“
По тези околни пътища бащата започва да си изяснява истинското състояние на нещата.
„11 април. Днес сутринта Ханс отново идва в спалнята и, както винаги през последните дни, веднага бива изведен навън.
След това той разказва: «Слушай, мислих си това-онова. Седя във ваната,58 тогава идва един шлосер и я отвинтва.59 После взима една голяма бургия и ме удря в корема.»
Бащата превежда тази фантазия по следния начин: «Аз съм в леглото при мама. Идва татко и ме изгонва. Със своя голям пенис той ме отблъсква от мама.»“
Да оставим засега нашето заключение неизказано.
„По-нататък той ми разказва нещо друго, което си е измислил: «Ние пътуваме във влака, който отива в Гмунден. На гарата започваме да си обличаме горните дрехи, но не успяваме да направим това и влакът тръгва заедно с нас.»
По-късно го питам: «Виждал ли си как конят прави Lumpf?»
Ханс: «Да, много пъти.»
Аз: «И тогава той издава силен шум?»
Ханс: «Такъв шум има, когато Lumpf пада в цукалото.»