Ханс: „Защо ти не можеш да имаш дете? О, да, ще имаш, само почакай.“
Аз: „Дълго ли ще трябва да чакам?“
Ханс: „Нали аз ти принадлежа?“
Аз: „Но мама те е донесла на този свят. Значи ти принадлежиш на мама и на мен.“
Ханс: „А Ана на мен и на мама ли принадлежи?“
Аз: „Ана принадлежи на мен, на мама и на теб?“
Ханс: „Нима е така!“
Докато женските гениталии остават неоткрити за детето, естествено то е лишено от съществена информация за разбирането на сексуалните отношения.
„На 24 април аз и жена ми успяваме да обясним на Ханс, че децата израстват вътре в майката и после при силни болки, с помощта на напрягане, като Lumpf, се появяват на бял свят.
След обяд ние седим пред къщата. При него вече се забелязва значително подобрение — той тича след колите и само обстоятелството, че не се решава да се отдалечи много от вратата, подсказва за наличието на остатъци от страх.
25 април. Ханс връхлита върху мен и ме удря с глава в стомаха, което веднъж вече се бе случвало. Питам го дали не е коза. Той казва: «Не, овен.» — «Къде си виждал овен?»
Той: «В Гмунден. Фриц имаше овен» (Фриц имаше една истинска малка овца, с която си играеше).
Аз: «Разкажи ми за овчицата, какво правеше тя?»
Ханс: «Фройлайн Мици (учителката, която живееше в къщата) винаги слага Ана върху овчицата, така че овчицата не може да стане и да боде. А когато от нея се отдалечават, тя боде с рогата, защото има рогчета. Фриц я води с връвчица и я връзва за едно дърво. Той винаги я връзва за дърво.»
Аз: «А теб овчицата бола ли те е?»
Ханс: «Тя скочи срещу мен. Веднъж Фриц ме подлъга. Приближих се до нея и не знаех, че е бодлива, а тя изведнъж скочи насреща ми. Беше много весело — не се уплаших.»
Това, разбира се, не е вярно.
Аз: «Обичаш ли татко?»
Ханс: «О, да!»
Аз: «А може би не?»
Ханс си играе на малко конче. В този момент кончето пада. Той вика: «Кончето падна! Виж какъв шум вдига!»
Аз: «Ти малко се сърдиш на татко за това, че той обича мама.»
Ханс: «Не.»
Аз: «Защо винаги плачеш, когато мама ме целува? Защото си ревнив ли?»
Ханс: «Да, може би.»
Аз: «Иска ли ти се да бъдеш татко?»
Ханс: «О, да.»
Аз: «И какво би искал да направиш, ако ти беше татко?»
Ханс: «А ти — Ханс? Тогава всяка неделя щях да те водя в Лайнц, не, всеки божи ден. Ако бях татко, щях да бъда съвсем добър.»
Аз: «А какво би правил с мама?»
Ханс: «Също бих я взимал в Лайнц.»
Аз: «И какво още?»
Ханс: «Нищо.»
Аз: «А защо ревнуваш?»
Ханс: «Не зная.»
Аз: «В Гмунден също ли ревнуваше?»
Ханс: «В Гмунден не ревнувах (това не е вярно). В Гмунден си имах собствени неща, градина и деца.»
Аз: «Можеш ли да си спомниш как кравата си роди теленце?»
Ханс: «О, да. То пристигна с количка. (Това навярно му е разказано в Гмунден. И тук е нанесен удар по теорията за щъркела.) А друга крава го измъкна от задницата си.» (Това е обяснение, което той иска да приведе в съответствие с «теорията за количката».)
Аз: «Не е вярно, че е дошло с количка, нали е излязло от кравата, която е стояла в обора.»
Оспорвайки това, Ханс казва, че сутринта е видял количката. Обръщам му внимание върху факта, че вероятно са му разказали историята с количката. В края на краищата той допуска това: «Сигурно ми го е разказала Берта, или не, може би хазаинът. Той беше там и всичко стана през нощта, значи всичко е така, както ти казвам. Или, струва ми се, че никой не ми е говорил за това, а аз съм си го измислил през нощта.»
Ако не греша, теленцето беше откарано с количка, оттук и цялата бъркотия.
Аз: «Защо не си си мислел, че щъркелът го е донесъл?»
Ханс: «Не исках да си мисля това.»
Аз: «Но ти си мислел, че щъркелът е донесъл Ана?»
Ханс: «На сутринта (след раждането) си мислех така. Татко, а господин Райзенбихлер (хазаинът) беше ли там, когато теленцето излезе от кравата?»70
Аз: «Не зная. А ти как мислиш?»
Ханс: «Мисля, че да… Татко, ти често ли си виждал на улицата нещо черно около устата на конете?»
Аз: «Виждал съм го много пъти на улицата в Гмунден.»71
Аз: «Често ли си влизал в леглото на мама в Гмунден?»
Ханс: «Да!»
70
Ханс, който има основание да се отнася с недоверие
71
Връзката тук е следната: бащата дълго не е искал да му вярва по повод на историята за черното около устата на конете, докато най-накрая истината не била изяснена.