Аз: «И си си представял, че ти си татко!»
Ханс: «Да!»
Аз: «И тогава те е било страх от татко?»
Ханс: «Нали ти знаеш всичко, а аз нищо не знаех.»
Аз: «Когато Фриц падна, ти си помисли: „да беше паднал татко“, и когато овчицата те бодна, ти си помисли: „да беше боднала татко“. Можеш ли да си спомниш погребението в Гмунден?» (Първото погребение, което Ханс видя. Той често си спомня за него — несъмнено покриващ спомен.)
Ханс: «Да, а какво имаше там?»
Аз: «Тогава ти си помисли, че ако татко беше умрял, ти щеше да заемеш неговото място?»
Ханс: «Да!»
Аз: «Всъщност от какви коли още изпитваш страх?»
Ханс: «От всички.»
Аз: «Но това не е вярно, нали?»
Ханс: «Не ме е страх от файтоните и кабриолетите. От омнибусите и товарните коли — само когато са натоварени, а когато са празни — не. Когато колата е натоварена догоре и в нея е впрегнат един кон, аз се страхувам, а когато е натоварена и са впрегнати два коня, не се страхувам.»
Аз: «Ти се страхуваш от омнибусите, защото в тях има много хора?»
Ханс: «Защото на покрива има толкова много неща.»
Аз: «А когато мама получи Ана, не беше ли също натоварена?»
Ханс: «Мама отново ще бъде натоварена, когато получи дете, докато отново порасне едно и докато отново бъде там вътре.»
Аз: «Ти искаш ли това?»
Ханс: «Да!»
Аз: «Ти каза, че не искаш мама да получи още едно бебе.»
Ханс: «Тогава тя повече няма да бъде натоварена. Мама казва, че ако не поиска повече, то и Бог няма да пожелае.» (Ясно защо вчера Ханс е питал дали мама няма още деца. Аз му казах, че няма и че ако Бог не пожелае, в нея няма да растат деца.)
Ханс: «Но на мен мама ми каза, че ако тя не поиска, у нея повече няма да растат деца, а ти казваш — ако Бог не поиска.»
Казах му, че е точно така, както аз твърдя, на което той отговаря: «Ти си бил тогава там и сигурно го знаеш по-добре.» Той помоли майка си да се включи в разговора и тя помири двете страни, като каза, че ако тя не поиска, то и Бог няма да иска.72
Аз: «Струва ми се, че ти все пак би искал мама да си има дете.»
Ханс: «Не бих желал да има дете.»
Аз: «Но искаш ти да имаш дете.»
Ханс: «Да, искам.»
Аз: «Знаеш ли защо? Защото ти се иска да бъдеш татко, нали?»
Ханс: «Да… Като в онази история ли?»
Аз: «Каква история?»
Ханс: «Таткото няма деца, и как после гласеше историята, според която исках да стана татко?»
Аз: «Ти би искал да бъдеш татко и да си женен за мама, да си голям като мен, да имаш същите мустаци като моите и мама да има дете.»
Ханс: «Татко, когато се оженя, ще имам дете, когато поискам, а когато не поискам, и бог няма да поиска.»
Аз: «А на теб иска ли ти се да си женен за мама?»
Ханс: «О, да.»“
Тук ясно се вижда как във фантазията му радостта още е помрачена от несигурността относно ролята на бащата и поради съмненията от кого зависи раждането на децата.
„Когато го слагат да спи вечерта на същия ден Ханс ми казва: «Знаеш ли какво правя сега? Сега до 1 часа ще говоря с Грета, тя е в леглото ми. Децата ми винаги са в леглото ми. Можеш ли да ми кажеш какво означава това?» Тъй като той е вече почти заспал, аз му обещавам да запиша това утре и той заспива.“
От предишните записки се вижда, че от времето на завръщането от Гмунден Ханс винаги фантазира за своите „деца“, разговаря с тях и т.н.73
„26 април. Питам го: защо винаги говори за своите деца?
Ханс: “Защо ли? Защото толкова ми се иска да имам деца, но аз не искам това, не ми се иска да имам."74
Аз: „Ти винаги ли си си представял, че Берта, Олга и другите са твои деца?“
Ханс: „Да, Фриц, Франц, Паул (неговият приятел от Лайнц) и Лоди“ (измислено име, негова любимка, за която той най-често приказва. Отбелязвам тук, че тази Лоди се появи не в последно време, а съществува от деня на последното разяснение (24 април).
Аз: „Коя е Лоди? Тя в Гмунден ли живее?“
Ханс: „Не.“
Аз: „А наистина ли съществува?“
Ханс: „Да, аз я познавам.“
Аз: „Коя именно?“
Ханс: „Онази, която аз имам.“
Аз: „Как изглежда?“
Ханс: „Как ли? Черни очи, черна коса; веднъж я срещнах с Марика (в Гмунден), когато отивах в града.“
Когато искам да узная подробностите, се оказва, че всичко това е измислено.75
72
73
Не е необходимо в тази страст за притежаване на деца да се вижда женска черта. Тъй като най-щастливите си преживявания той е изпитал заедно с майка си като дете, сега ги възпроизвежда в активна роля, при което самият той изобразява майката.
74
Това толкова удивително противоречие е същото, както и противоречието между фантазията и действителността, между „да желаеш“ и „да имаш“. Той знае, че в действителност е детето и другите деца биха му пречили, а в своята фантазия той е майката и иска да има деца, за да може да повтори върху тях преживените от него ласки.
75
Възможно е Ханс да си е създал идеал по образа на някое случайно срещнато момиче, което, впрочем, по описанието на цвета на очите и косите напомня за майката.