Всъщност в това няма нищо необикновено и едва ли е дива фантазия фактът, че младата съпружеска двойка по време на следобедната почивка през един горещ летен ден се е отдала на нежности, без да обръща внимание на спящото в креватчето малко дете. Предполагам, че това е по-скоро нещо банално, ежедневно, и предполагаемото положение по време на коитуса не може да промени нашето мнение. И особено ако от наличния материал не следва, че коитусът всеки път се е правел в поза a tergo. Един път е бил достатъчен, за да е налице възможност да бъдат направени наблюдения, които биха били трудно осъществими или дори напълно невъзможни при друга поза на тези, които се любят. Затова съдържанието на самата сцена не може да бъде доказателство за собствената си недостоверност. Съмнението навярно ще се насочи към други три пункта: към това, че детето в ранна възраст, на една година и половина, е било в състояние да възприеме такъв сложен процес и с такава точност да го запази в своето подсъзнание, второ, че последващата, стигнала до разбиране, обработка на възприетото по такъв начин впечатление е станала възможна на четири години, и накрая, че е възможно по какъвто и да било начин да се доведат до съзнанието подробностите от тази сцена, преживяна при такива обстоятелства, в тяхната обща връзка и по един убедителен начин.112
По-късно аз ще изследвам тези и други съмнения по-внимателно. Искам да уверя читателя, че не по-малко критично от него се отнасям към предположението за такова наблюдение у детето и го моля заедно с мен да реши засега да повярва в реалността на тази сцена. Първо ще продължим изучаването на отношението на тази „първична сцена“ (Urszene) към съновидението, към симптомите и историята на живота на пациента. Ще проследим поотделно какво въздействие са имали съдържанието на сцената по същество, и едно от останалите след нея зрителни впечатления, в частност.
С последното имам предвид позата на родителите, която детето е видяло: вертикално — на мъжа, и звероподобно, сгънато — на жената. Вече знаем, че по времето, когато е страдал от страхове, сестра му го е плашела с картинката от приказките, на която вълкът бил нарисуван във вертикално положение, с вдигната напред задна лапа, протегнати предни лапи и щръкнали уши. По време на лечението той не си спести труда да изследва антикварните книжарници, докато не откри книжката с приказки от своето детство и не позна плашещата го картинка в илюстрацията към приказката за вълка и седемте козлета. Той предполагаше, че положението на вълка би могло да му напомня положението на бащата по време на „първичната сцена“. Във всеки случай тази картинка става изходен пункт в по-нататъшното развитие на страховете. Когато бил на седем или осем години, той научил, че на следващия ден щял да пристигне нов учител. Веднага през нощта той сънувал този учител като лъв, който със силно ръмжене се приближавал към леглото му в позата на вълка от онази картинка, и отново се събудил обзет от страх. Фобията от вълка тогава вече била преодоляна и затова той свободно можел да си избере който и да било нов звяр като предмет на страховата си афектация. В това по-късно съновидение той разпознава учителя като заместител на бащата. В по-късните години от живота на детето всеки учител играе същата роля като бащата и добива влиянието на бащата както по отношение на доброто, така и по отношение на лошото.
112
Първото от тези затруднения не може да се преодолее с допускането, че по времето, когато е наблюдавало сцената, детето е било сигурно по-възрастно с една година, т.е. било е на две години и половина, когато вероятно е можело доста добре да говори. В дадения случай такова изместване на времето на събитието е почти изключено за моя пациент поради цял ред различни обстоятелства. Впрочем, трябва да бъде взето под внимание, че подобни сцени на наблюдаване на коитус на родителите са твърде често срещани по време на анализа. Но условието тук е, че те стават в ранно детство. Колкото по-голямо е детето, толкова по-внимателно родителите започват да го предпазват от възможността да извършва наблюдения от подобен род.