Сега ще продължим да разглеждаме отношенията между съновидението и „първичната сцена“. Съгласно сегашните ни очаквания сънят би трябвало да представи на детето, очакващо с радост изпълнението на своите желания преди Рождество, картината на сексуално удовлетворение на бащата в онзи вид, в който то я е наблюдавало в „първичната сцена“, станала образец на собственото му удовлетворение, което то е искало да получи от бащата. Но вместо тази картина се появява материалът на историята, която неотдавна е била разказана от дядото: дърво, вълци, „безопашатост“ под формата на свръхкомпенсация във вид на пухкави опашки на сънуваните вълци. Тук липсва връзка, асоциативен мост, който да ни отведе от съдържанието на „първичната сцена“ към историята за вълка. Тази връзка се създава пак от особената поза. Безопашатият вълк в разказа на дядото предлага на останалите да се покатерят върху него. Този детайл извиква в спомените му картината на „първичната сцена“. По такъв начин материалът от „първичната сцена“ вероятно е бил заменен от материала в историята за вълка, като при това и двамата родители по желание са можели едновременно да бъдат заменени от вълци. Най-непосредственото преобръщане в съдържанието на съновидението се е състояло в това, че историята за вълка се е адаптирала към съдържанието на приказката за седемте козлета, заимствувайки от нея числото седем.115 Трансформацията на материала: „първична сцена“ — историята за вълка — приказката за седемте козлета — е отражение на еволюцията в хода на мислите по време на образуването на съновидението. Тъга по сексуалното удовлетворение от бащата — разбиране на свързаното с него условие за кастрация — страх от бащата. Предполагам, че кошмарният сън на четиригодишното дете едва сега е изяснен напълно.
След като успяхме да синтезираме този сън, бих желал да се опитам да изложа в ясна форма отношението на проявеното съдържание на съновидението към скритите в него мисли.
Нощ е, аз съм в леглото си. Това е началото на репродукцията на „първичната сцена“. „Нощ“ представлява изопачаване и замества „аз спя“.
Забележка: Зная, че е било зима, когато съм сънувал това, а нощта се отнася до спомена за съновидението и не влиза в неговото съдържание.
Тази забележка е напълно вярна: била е една от нощите малко преди неговия рожден ден, т.е. преди Рождество Христово.
Изведнъж прозорецът се отвори от само себе си. Това трябва да се разбира по следния начин: изведнъж аз самият се събуждам при спомена за „първичната сцена“. Влиянието на историята за вълка, в която самият вълк скача през прозореца, оказва своето модифициращо въздействие и превръща непосредствения израз в образен. Въвеждането на прозореца служи едновременно за преместване в настоящето на следващото съдържание на съновидението. На Бъдни вечер изведнъж вратата се отваря и се появява елхата с подаръците. По този начин тук си казва думата и истинското нетърпение преди Коледа, което включва в себе си сексуално удовлетворение.
Големият орех замества елхата, т.е. отнася се до нещо действително. Може да се разглежда и като дървото от историята с вълка, на което се покатерва преследваният шивач и под което го дебнат вълците. Високото дърво се появява също така — аз често се убеждавах в това — и като символ на наблюдаването (Voyeurtum). Ако си се покатерил на дърво, можеш да видиш всичко, което става долу, а самият ти оставаш невидим. Срв. известната история на Бокачо и др.
Вълците. Те са шест или седем. В историята с вълка се появява цяла глутница, без да се определя точно колко са. Определеният брой показва влиянието на приказката за седемте козлета, шест от които са били изядени. Замяната на числото две от „първичната сцена“ с по-голямо, което би било абсурдно в „първичната сцена“, се използува от съпротивата като средство за изопачаване. В направената към този сън рисунка сънуващият подчертава цифрата 5, която навярно поправя указанието: беше нощ.
Те са на дървото. Първо, те замества закачените по коледната елха подаръци. Но те също така са на дървото и защото това може да означава следното: те гледат. В историята, разказана от дядото, вълците се намират под дървото. Следователно в съня тяхното отношение към дървото е обратното, от което трябва да направим заключението, че в съдържанието на съновидението са налице и други преобразувания на латентния материал.
115
В съня са