— Sic ехео mе...[58]
Търговецът продължаваше да нарежда напевно. Корсо погледна за последен път и него, и магическия кръг. Коленичил в средата на кръга, накланяйки напред изкривеното си лице с унесено изражение, Варо Борха отваряше деветата порта, видимо обзет от налудничава радост; разкървавената му уста, черна, демонична линия, пресичаща лицето му, приличаше на рана от нож — ножът на сенките и нощта.
— Копеле — каза Корсо. Реши, че с това договорът му може да се счита за прекратен.
* * *
Тръгна към сивата светлина, която озаряваше най-долните стъпала на стълбата, откъдето щеше да мине под арката към двора. Там, до фонтана с мраморните лъвове, преди да мине портата, която водеше към улицата, той спря и си пое дълбоко дъх, наслаждавайки се на чистия, свеж утринен въздух. Порови из джоба си, докато намери последната смачкана цигара. Постави я в устата си, но не я запали. Постоя така за миг, докато го достигна първият лъч на слънцето, останало зад гърба му, когато влизаше в града. Косият, червен лъч светлина се плъзна по сивите каменни фасади на къщите, очерта сянката на портата от ковано желязо върху лицето му и го накара да притвори уморените си от безсъние очи. Светлината постепенно се усилваше, докато заля целия вътрешен двор. Венецианските лъвове наведоха мраморните си гриви, сякаш да приемат милувката ѝ. Сиянието, първо червеникаво, после блестящо като златен прах, обви и Корсо. И в същия миг някъде отгоре, отвъд последната порта към царството на сенките, там, където спокойната светлина на утрото никога нямаше да стигне, се разнесе писък. Пронизителен, нечовешки писък, изпълнен с ужас и отчаяние, в който той едва разпозна гласа на Варо Борха.
Без да се обръща назад, Корсо бутна портата и излезе на улицата. Всяка крачка увеличаваше неимоверно разстоянието, което го делеше от това, което остави зад себе си, сякаш само за секунди бе се върнал обратно по целия дълъг път, изминат дотук.
Той спря в средата на площада, замаян, облян от ярката слънчева светлина. Момичето още седеше в колата, и Корсо потръпна от дълбоко, егоистично задоволство, когато се убеди, че не е изчезнала заедно с нощта. Тя се усмихваше нежно. Изглеждаше невероятно красива и млада с късата си, момчешка коса, загорялата кожа и спокойните очи, които го наблюдаваха с очакване. Цялата тази златна, съвършена светлина се отразяваше във влажната зеленина на очите ѝ —светлината, очертала и последното ъгълче на древния град, сянката на камбанарията, заострените арки на площада — цялата светлина се излъчваше от усмивката ѝ, когато Корсо тръгна към нея. Той сведе примирено очи към краката си, готов да се сбогува със сянката си. Но в краката му нямаше сянка.
Зад него, в къщата, охранявана от четирите гротескни фигури под стряхата, Борха беше замлъкнал. А може би продължаваше да пищи на друго място, потънало в мрака, прекалено далеч, за да се чува на площадчето. „Nunc scio“... Сега знам. Корсо се зачуди дали братя Сениса бяха използвали дърво или гумена платка, за да фалшифицират илюстрацията от книга номер едно, загубена заради каприза на някое дете или варварщината на някой колекционер. Когато си припомни бледите им, сръчни ръце, реши, че са изрязали гравюрата на дърво, и са се ръководили от „Библиографията“ на Матеу. Затова Борха не успя да свърже правилно своята формула — в трите екземпляра последната гравюра беше фалшификат. Ceniza sculpsit[59]. От любов към изкуството.
Корсо се смееше на себе си, жестоко, като вълк, докато се приведе напред, за да запали последната цигара. От книгите могат да се очакват такива номера, каза си той. Накрая всеки намира дявола, който заслужава.
Обяснителни бележки
1. Роджър Акройд – герой от романа на Агата Кристи „Убийството на Роджър Акройд“, излизал на български под заглавието „Алиби“.
2. Рамон Мария дел Вале-Инклан /1866 - 1936/ – испански писател. Ранните му произведения са силно повлияни от школата на декадентите. По-късно се обръща към жестока, почти гротескна сатира на обществената деградация в Испания от края на 19 век, и необичайни трактовки на класически герои; автор на голяма поредица исторически романи.
Пио Бароха и Неси /1872 - 1956/ – писател от баски произход, считан за най-изтъкнатия романист на Испания за епохата.