— Не се притеснявайте, продължавайте, моля ви.
— Какво друго да ви кажа? В класическия роман — сериал рецептата е проста: героят и героинята имат характеристики, които карат читателя да се идентифицира с тях. След като в наши дни телевизионните сериали имат същия ефект, опитайте се да си представите какво е било въздействието в онези дни, когато не е имало нито телевизия, нито радио, върху средната класа, гладна както винаги за изненади и забавления, и непретенциозна, когато става дума за литературни качества и изискан вкус... Дюма е бил гений, защото е разбрал това и е съумял да се възползва от него. Досущ като алхимик в лабораторията си е оглеждал ръкописите, добавял тук една щипка, там една капка, и с неповторимия си талант съумял да създаде наркотик, към който се пристрастяват стотици хиляди. — Потупах се по гърдите не без известна гордост. — Този наркотик не е престанал да действа и до днес.
Корсо си вземаше бележки. По-късно, когато в някакъв разговор стана дума за него, един познат го описа така: „точен, безскрупулен и смъртоносен като черна мамба“. Имаше един особен начин да изслушва хората — взираше се през очилата си, поставени накриво на носа, кимаше от време на време замислено, с добронамерен израз, но без особено убеждение — като уличница, на която четат романтичен сонет. Човек оставаше с впечатлението, че му дават възможност да се поправи, преди да стане твърде късно.
След малко той спря и вдигна очи към мен.
— Но вие не се занимавате само с популярните романи от деветнадесети век. Утвърден сте като литературен критик и по отношение на друга... — той поспря, търсейки подходяща дума, — по-сериозна литература. Самият Дюма описва романите си като леко четиво — което говори за малко снизходително отношение към читателите.
Това беше един от типичните му похвати, негова запазена марка. Правеше го, както Рокамбол (Об. бел. - 3) оставя карта за игра вместо визитна картичка. Корсо винаги подхвърляше нещо небрежно, като че ли той самият няма мнение по въпроса, предизвиквайки събеседника си да реагира. Не съм глупак и разбрах какво има предвид, но въпреки това или може би тъкмо поради това се подразних.
— Не ми излизайте с разни клишета — започнах веднага. — Вярно е, сред романите в подлистници има безброй еднодневки, но Дюма е много над тези неща. В литературата събитията се развиват като при корабокрушение — Бог има грижата за своите избраници. Предизвиквам ви да назовете литературни герои, които са надживели предизвикателствата на времето по-добре от д’Артанян и приятелите му. Единственото изключение е може би Шерлок Холмс. Да, „Тримата мускетари“ е героичен роман, преливащ от мелодрама, обременен с всички пороци на жанра. Но същевременно е най-блестящият образец на литературен сериал, и то по стандарт много над средния. История за приятелство и приключения, която е все така жива, както едно време, колкото и да са се променили времената и напоследък да се е появила идиотската тенденция да се отнасяме с презрение към роман с напрегнато действие. Имам чувството, че след Джойс сме принудени да изоставим Навзикая на брега след корабокрушението и да се примирим с Моли Блум (Об. бел. - 4) като нейна заместница... Случайно да сте чели есето ми „Петък или къде е корабният компас“? Лично аз категорично предпочитам Одисей на Омир.
Умишлено заговорих с по-остър тон, очаквайки някаква реакция от страна на Корсо. Той се усмихна едва забележимо, но замълча. Все пак, припомняйки си израза на лицето му, когато преди малко цитирах „Скарамуш“, чувствах, че съм на прав път.
— Познавам есето, за което говорите — проговори той накрая. — Възгледите ви са добре известни и предизвикват остри полемики, господин Балкан.
— Възгледите ми са добре известни, защото съм се погрижил да ги направя обществено достояние. А що се отнася до покровителствения тон на Дюма към читателите, за да цитирам думите, които казахте току-що, вие може би не знаете, че Дюма се е сражавал на барикадите по време на революциите през 1830 и 1848 година. Снабдявал е Гарибалди с оръжие, и го е плащал от собствения си джоб. Не забравяйте също, че баща му е един от прочутите генерали на Републиката. Дюма е обичал хората и свободата.
— Затова пък отношението му към истината е доста разтегливо.
— Това не е толкова важно. Знаете ли как е отговорил на обвинението, че насилва историята? „Вярно е, насилих историята, но пък какви красиви отрочета се пръкнаха!“
Оставих писалката на бюрото и се отправих към един от големите остъклени шкафове, пълни с книги, които покриваха стените на кабинета ми. Отворих го и извадих томче, подвързано с потъмняла кожа.