И така — стоим пред стъклените витрини на аквариума — капитанът на „Едгар Андре“ и ние, биолозите от Морския музей в Щралзунд. Умуваме около поведението на рибите-пеперуди в отделни райони, когато Юрген слага ръка на рамото ми и казва: „Човек трябва сам да види и преживее всичко това, то не може да се опише. Ако искате да осъществите плановете си, някои от вас трябва да дойдат с нас в Червено море!“
Юрген се заема сериозно да ни агитира: Суецкият канал отново е отворен, рейсът ще продължи само три месеца — и понеже в пристанищата на Червено море винаги дълго се чака, ще има достатъчно време за спускания под вода и колекциониране, през лятото може без големи трудности да вземат и една експедиционна група на кораба, екипажът ще ни помага, пък и той има какво да научи от нас, Юрген разговарял вече с параходството, няма никакви възражения.
— Какво, най-много три месеца ли трае сега един рейс? — питам аз.
#- Е, да, приблизително толкова. В никакъв случай обаче пет, шест или осем месеца.
Звучи примамливо. Но как ще стане в действителност? Какви биологични задачи можем да си поставим? Оправдана ли е загубата на толкова време? Всички тези неща трябва да изясним теоретически поне един път. И още начаса, наведени над картата на Червено море, започваме да обсъждаме възможностите за провеждане на експедицията. В кои пристанища ще се спира? На колко дни за подводни спускания може да се разчита? Може ли да използваме целия ден за работа? Какво е разстоянието от външния рейд или от пристанището до рифа? Необходими ли са собствени лодки? Ще разполагаме ли с достатъчно сладка вода за изплакване на уредите? Какъв ток има на борда? Къде ще работи препараторът? Можем ли да използваме хладилника? Каква е температурата на водата около рифа? През кои месеци видимостта във водата е най-добра? Кога се очаква бурно море? Има ли смисъл да ловим с въдица? Отрупваме Юрген с въпроси и на всеки от тях той дава компетентен, конкретен отговор.
Крайният резултат: на лице са идеални условия за отдавна планирания от нас научен подход. Трябва да използваме удобната възможност, пък и важните начинания не бива дълго да се отлагат — иначе нищо не излиза от тях.
Така приемаме предложението на Юрген и решаваме през следващата година да тръгнем с него в Червено море. Но кога ще бъде възможно това? Най-напред „Едгар Андре“ ще иде в кораборемонтния завод, веднага след това ще се отправикъм Източна Африка. Ще се завърне чак през май. Това ще рече, че трябва да се приготвим за заминаване в края на май, началото на юни. За подготовка остават само шест месеца. Отсега нататък всеки ден трябва да се използва рационално.
През следващите два дена засядам до телефона, разговарям с отговорни служби, с генералната дирекция на параходството, с предприятията, които ще ни помогнат да попълним екипировката, съветвам се с биолози и водолази, които вече са работили сред рифове. От всички страни откликът е положителен. Намеренията ни придобиват ясни очертания.
Една седмица по-късно Юрген ни посрещна на борда на своя кораб, за да ни запознае с конкретните възможности за работа. Преброждаме целия кораб и се изненадваме колко много място имало на един десетхилядитонен кораб! Това е тъкмо добре дошло за нас. Разсейват се и последните съмнения, връщане назад няма, стрелките сочат само напред.
Годината изтича. Навън — студ и мраз, но ние не го усещаме, защото мислите ни са вече в тропиците. Припрени разговори, трескава възбуда и някоя и друга чаша червено вино разпалват духовете, лицата ни горят. Имаме основание да се радваме.
Най-важните инстанции са дали съгласието си и аз вече мога официално да посоча шестчленния състав на експедицията: биолозите Герхард, Карл-Хайнц, Хорст и аз, препаратора Едвард и опитния водолаз и подводен фотограф Йохен, по професия журналист.
Устройваме малък празник, нещо като спускане на кораб на вода. И както е обичаят в такива случаи — звънват чашите. Първата наздравица е за капитана, който даде решителния начален тласък. Правилна бе неговата идея и тя дойде тъкмо навреме. Втората наздравица е за всички моряци, учреждения и хора, които ни обещаха подкрепа, а с третата чаша се чукваме за успешното протичане на АКРОПОРА 76 — нашата първа експедиция в Червено море.
Трудностите около подготовката
Следващите седмици се изнизват в приготовления. Толкова неща трябва да се издирят, организират, отново и отново да се премислят. Дано нищо не забравим. Проверяваме списъците по няколко пъти. За да идем от кораба до кораловите рифове, трябват лодки с извънбордов двигател. За да работим във и под водата, е нужна водолазна екипировка. За улова на животните са необходими много уреди, а за пренасянето им от рифа до кораба — различни съдове. После суровият материал трябва да се препарира и законсервира. За научното класифициране са потребни микроскопи и малка бордова библиотека. Ако искаме да заведем фотодокументация, трябва да се подсигурим с камера за подводни снимки, с фотоапарати и много филми, както, разбира се, и с безброй сандъци, бидони и стъкленици за експонатите. Не на последно място се налага да помислим и за личния си гардероб — ще бъдем няколко месеца на път и очакваме температури от –10 градуса до +50 градуса Целзий. Самите ние се изненадваме от дългите списъци. Ако продължаваме в същия дух, ще запълним всяко кътче на кораба. Това, естествено, не може да стане — тук сме само гости. Не ни остава нищо друго, освен да вземем червения молив и да съкратим „поменика“ до границите на разумното. Но и то не е малко. На митницата се учудват. Тридесет и шест страници, като при това голяма част от багажа фигурира само в обобщен вид. Например: „сандък N14 — специална литература“ или „сандък N27 — инструменти за препариране“. Добре, че не искат подробности. Герхард, комуто е поверена тази част от подготовката, става раздразнителен. Чак до последната минута все ни хрумва по нещо, без което не можем. Приготовленията ни изнервят. С прекалено много работи трябва да се занимаваме едновременно: задължителен водолазен курс, изследване за поносимост на тропическия климат, служебни задачи в музея, изпитание на екипировката, имунизация. Бил съм много пъти в тропиците и за мой късмет имам вече някои от ваксинациите. Остават ми две против холера, една против едра шарка и една повторна ваксинация против тетанус. На моите колеги обаче не им върви. След имунизацията против едра шарка Едвард се оказва нетрудоспособен за цяла седмица.