Тези обстоятелства се отразяват зле върху настроението ни. Нека да прибавим и това, че не знаем какво ще правим по-нататък. Къде ще товарим за обратния рейс? Тук, в Порт Судан или в някое африканско пристанище, за да се върнем през нос Добра Надежда? Разни слухове ни преследват. Едни „знаят“ със сигурност, че ще бъдем в Рощок едва в края на януари, началото на февруари. Предсказанията на други стигат чак до Великден. Мислим как да посрещнем коледните празници. И държанието на колегите е по-различно. Когато на вечеря подхвърлям, че вероятно и утре ще можем да отскочим до рифа, те ми се сопват:
— Не можеш ли поне по време на храна да не говориш за работа? Нямаш ли си други грижи?
Това пък защо? Никога не са ми държали такъв тон. Сбъркал съм. Какво ги е прихванало? Вечерта се обръщам към капитана за съвет. Но той само се усмихва:
— Хванало ги е желязото, нищо друго. Никой не е застрахован. Но ще им мине. И на моряците им влиза по някоя муха в главата на всеки два-три месеца. Някои стават шумни, започват при най-малката дреболия да крещят, други се оттеглят кротко в стаичките си и от нищо не се интересуват. Най-зле са меланхолиците, с тях трябва да се внимава да не извършат някоя глупост.
— И какво може да се направи?
— Почти нищо. Не се занимавайте с бележките на колегите си. Сега всички малко не сме на себе си, а човек най-трудно може да се види отстрани. Ще помислим за повече развлечения, няколко нови филма, утре ще организираме малък празник. Няма само суданците да празнуват!
Още същата вечер Хорст идва при мене:
— Не се притеснявай за нашето поведение. Просто ни е налегнала носталгията. Прибавя се и несигурността, как ще бъде по-нататък, пък и климатът ни лази по нервите. Освен това сме на края на силите си. Последните дни направо ни изстискаха.
Работата на рифа продължава
Червено море разделя като дълбок ров Африка от Азия. Подобно на огромно корито с дължина 2200 км, максимална ширина 350 км и дълбочина 2600 м, то се простира от северозапад на югоизток. Силни тектонични и вулканични процеси — някои вулкани са действували все още през Средновековието — формирали геологическата основа на този район. През терциера от двете страни на Червено море се образували заоблени възвишения, а в земния масив се появили широки пукнатини. Така възникнала и една огромна падина, която днес се простира от Индийския океан през залива Акаба до Северна Сирия и включва и Мъртво море. Самото Червено море е заобиколено от високи, голи планини, които се устремяват във висините още от брега. Морското дъно се губи отвесно надолу, така че остава една съвсем тясна плитчина, достъпна за слънчевите лъчи. Там живеят зависимите от светлината корали. Ето защо рифовете в Червено море се намират в близост до плажната ивица.
През геологическите периоди те се враствали милиметър по милиметър в морето и образували непосредствено под морската повърхност огромна каменна дига. Тя е следствие от хилядолетната дейност на безбройните коралови полипи, отделящи варовик. Рифовете са най-големите строителни творения, създадени от организми. По крайбрежието на Судан те се изтеглят от север на юг. Там, където мъртвото вълнение достига сушата и вълните се разбиват в рифовия ръб, по ивиците пяна, като по бяла панделка, може да се проследи посоката на рифа. В тези места водата е особено богата на кислород и за коралите съществуват оптимални условия за живот. В плитката и спокойна лагуна между прибоя и сушата кораловите обраствания са значително по-бедни.
Рифът Уингейт няма типична лагуна — оформен е като продълговат остров, разположен далеч от брега. Проследяваме типичния строеж на рифовата периферия. Тя се източва все покрай брега вляво и вдясно от входа на пристанището, само на 300 метра от нашия пристан.
Тръгваме от „Айхсфелд“ с лодките, но излиза силно мъртво вълнение. Няма да е лесно да хвърлим котва във външния риф при това положение и затова се опитваме да влезем в лагуната. Зад контролната кула на пристанищния пост суданските рибари са взривили в рифовия пръстен тесен отвор. През него може да се проникне в лагуната. Входът й е широк само 3 м и във всеки случай не изглежда привлекателен. Удава ни се безпрепятствено да се промъкнем и се плъзваме по гладката като огледало повърхност. От неспокойното морско вълнение няма и следа, понеже вълните загубват силата си, удряйки се в стената на рифа. Водата е толкова плитка, че можеш да извървиш цял километър от брега до рифа. Тук лесно се събират корали и всякакви други рифови обитатели. Ясно се вижда песъчливото, обрасло тук-там с водорасли и морска трева дъно. Някъде кораловите клони се показват и над водата. Затова много внимаваме и се движим в зигзаг все покрай брега почти 20 км. Навътре в морето се къдри пяната на външния риф, а на сушата се белее пустата, песъчлива и лишена от растителност крайбрежна ивица.