„Айхсфелд“ се подготвя за далечно плаване. Всички от мостика до машинното отделение са обхванати от трудов ентусиазъм. При това си подсвиркват, припяват и се закачат, както отдавна не е било. Връщаме се у дома, връщаме се у дома! Отсега нататък тази мисъл определя жизнения ритъм на борда. Вече отдавна е изчислено, че ако в Хамбург и Ньоресъндби не стачкуват, ще бъдем при близките си преди Коледа. Някои дори предсказват съвсем точно деня на пристигането. Само капитанът вдига със съмнение рамене:
— Да изчакаме. В Рощок ще бъдем чак когато пристанем на кея!
Нека така да е. Важното е все пак, че голямата неизвестност отмина. За последен път прозвучава зовът на старпома: „По места за маневра!“ Отвързват въжетата от сушата, два влекача завръщат кораба, потегляме.
Отпътуването от Порт Судан означава завръщане в родината, но и раздяла с пулсиращия живот в кораловото море. Потънал в мисли и обладан от разнородни чувства, аз стоя на задната палуба и наблюдавам как се губят в далечината контурите на рифа Уингейт. На перилата до мене са се облакътили още трима колеги. Останалите двама седят около празнично подредената маса в една от каютите и от момента, в който носът на кораба се насочи на север, непрекъснато вдигат чашите. Може би само онзи, който е изпитал мъките на далечното плаване, е в състояние да разбере подобно поведение.
Навлизаме отново в Суецкия канал точно на деветдесетия ден от пребиваването ни в Червено море. След още един ден нашият керван ще пресече канала в северна посока. Водата е спокойна, видимостта добра — нещо, което рядко се случва. В продължение на много километри покрай фарватера се издигат сондажни кули. Те са собственост на капиталистически петролни компании, които ускоряват добива на течно злато в тази област. Привечер сондите и нефтодобивните кораби се открояват на хоризонта някак си непривично и призрачно. Езиците на изведените високо пламъци от газ се извиват в небето като сигнал за опасност. Кораловите рифове наистина са сериозно застрашени. И това сигурно ще се забележи в най-близко бъдеще.
На всяка крачка пред тези брегове се разкриват нови нефтени находища, не след дълго и супертанкери ще могат да минават през Суецкия канал на път за Червено море, а мощни монополни компании подготвят още отсега експлоатацията на рудните прослойки на морското дъно. Оттук-оттам се чуват и предложения за използването на рифовете при производството на цимент. Всяко едно от тези начинания може да наруши биологическото равновесие и да се отрази опустошително върху условията на живот в кораловите рифове. Само строги международни закони биха могли да предотвратят най-страшното. Сега все още няма защо да изпадаме в паника, но безскрупулността на многонационалните монополи спрямо човека и природата трябва да служи за предупреждение. Безогледната експлоатация на природните ресурси би застрашила поминъка на рибарите в този район, макар рибното богатство все още да е голямо. По пътя си срещаме стотици лодки, тръгнали на нощен риболов. Светлината на безброй лампи се пречупва във водата, проблясва, мъждука, трепка и рисува на повърхността невероятни картини.
Това са последните ми впечатления от Червено море. Те са оптимистични въпреки невеселите мисли относно бъдещето на рифовете.
Ако не се случи нищо неприятно, след осем дни ще бъдем в хамбургското пристанище. Организираме заключителен празник. Профсъюзът е намислил нещо специално: сибирска вечер. И никой не очакваше, че това ще стане сибирска вечер в истинския смисъл на думата. Температурите рязко спаднаха до 16 градуса, вятърът със сила 7 — 8 бала започна да прехвърля кораба като черупка в навъсеното море. В заслона на мостика се събираме малка група смелчаци, всичките добре загърнати. Само от екипажа седем души са на легло, внезапният температурен спад предизвика стомашно-чревни заболявания, а и постоянното мъртво вълнение взе своите жертви. Днес салетът е пуст, защото в момента мнозина се прехранват само със сухари. За наше собствено изумление нито един от членовете на експедицията не е загубил вкуса си към добрата кухня. На празника сме в превъзходно настроение. Пресният, дъхав селски хляб, лютата сланина и сгряващата водка ни карат бързо да забравим студа.
— Чудесно нещо е морската буря! На мене люлеенето ми доставя истинско удоволствие! — заявява Едвард. Струва ми се, че е рано за подобно изказване и решавам да му отнема илюзиите.
— Почакай само, това тук е малка разходка. Чак като ни поразтърси Биская, ще разбереш какво означава истинска буря!
Ако не бях направил тази забележка, по-късно щях да си спестя доста упреци. Защото събитията се развиха лошо, много по-лошо, отколкото бях предвидил.