През тази нощ сякаш адът се е отворил под нас. Ураганът вилнее с пълна сила. Вятърът отдавна е достигнал 12 бала, от време на време огромните вълни разсейват лъча на радарния екран. Навсякъде из кораба трещи, пращи, кънти, бучи. На слабата лунна светлина от филистрина на нашата каюта се разкрива призрачна картина. При обикновени условия виждаме морската повърхност като от височината на триетажен дом, а сега водните маси се свличат върху ни някъде отгоре.
„Дявол да го вземе, нима това ще бъде краят?“, мисля аз и бързо си наливам за успокоение голям коняк. Другите лежат бледи и мълчаливи в койките. Не могат повече да понасят гледката навън, дръпнали са пердетата. И в другите каюти е тихо. Който не е на вахта, седи или лежи облечен и копнее час по-скоро да свърши този ад. Спасителните жилетки, разбира се, са ни под ръка. Никой от екипажа не е преживявал такава критична ситуация. Затова не се срамуваме от страха, който ни обзема. Сутринта на четвъртия ден бурята отзвучава, опасността е преодоляна. Долу в машинното, горе на мостика — всички видимо си поемат дъх и преуморените очи на капитана отново гледат закачливо. Това, което този човек, пък и целият екипаж извършиха през последните часове, е достойно за възхищение.
От все сърце ви благодаря на вас, моряци от „Айхсфелд“! Вашите способности, вашата готовност за действие, вашата дисциплина надвиха опасността!
Бързо, учудващо бързо забравихме страшните моменти на пътуването. И защо да си ги спомняме? Всички сме здрави и бодри, от колекцията ни нищо не е пострадало и „Айхсфелд“ най-сетне се връща в родината. Нима можем да бъдем недоволни?
Четири месеца и половина бяхме на път, преживяхме в океана и буря, и безветрие, изпитахме жега и студ, почувствувахме красотата и мъките на далечното плаване, научихме се да ценим труда на моряка.
Незабравими ще останат за нас прелестите и опасностите на рифа, първото опиянение край рифовия ръб, срещите с баракудите, акулите и огромните мурени.
Зад нас остана една успешна експедиция, по време на която постигнахме повече, отколкото очаквахме. И то много скоро ще стане достояние на хилядите посетители на нашия музей. Времето и усилията ни не отидоха напразно.
И докато „Айхсфелд“ пори с пълна сила вълните на изток, ние вече кроим планове за следващата експедиция.
Къде ще ни отведе тя?
Отново при кораловите рифове на Червено море.