На „Айхсфелд“ то почти не се усеща. Чак когато навлизаме в Северно море, започва леко да люлее. В шкафа дрънчи консервна кутия, чашата за миене на зъби се хлъзга насам-натам, обърнатата кофа трополи из банята, книгите се свличат от масата, в една тенекиена касичка ритмично прозвънтяват монети, в нощното шкафче се търкаля молив. Йохен, с когото делим една каюта, се погрижва най-напред за подводните камери. В продължение на няколко месеца той хвърли доста труд около тях. От тях в крайна сметка зависи и изпълнението на неговата задача по време на експедицията.
Спокойствие настъпва едва след като наместваме и закрепваме всичко добре. Сега забелязваме люлеенето само по пердетата, които привидно се поклащат. Привидно, защото в действителност те винаги висят отвесно, а корабът е този, който се накланя на едната или другата страна. По пердетата можем да определим и градуса на крена. Така не само усещаме, но и виждаме колко много ни клати. Тежко му, който съсредоточи погледа си в тези движения. Скоро ще нахрани рибите. Тук разсейването и работата са най-доброто лекарство. В същност аз бързо свикнах. Само дето не мога да спя. Трябва най-напред да намеря оптималното положение на тялото. Йохен, който спи по гръб, а Герхард — по корем, нямат проблеми. Аз обаче спя на една страна и непрекъснато се търкалям насам-натам. По експериментален път стигам до „истината“: сгъвам под ъгъл горния крак и едновременно леко завъртявам тялото към корема, като при това увеличавам градуса на сгъване със засилване на вълнението. На риболовните кораби не ми се налага да провеждам подобни експерименти. Там койките имат висока странична дъска — лежиш като в сандък, има и къде да се подпреш.
Ротердам
Вторият по големина град на Холандия се слави с най-оживеното пристанище в света. От нашия пристан до центъра — на другия бряг на река Маас — има седем километра. След като разбираме колко струва пътуването с автобус, решаваме да вървим пеш. Успокояваме се, че по този начин ще опознаем по-добре страната и хората и положително имаме право. За да се прекоси тунелът под Маас с кола, са необходими няколко секунди, пеш същото разстояние се изминава за десет минути. Този тунел, построен през 1942 година, е техническо постижение за своето време. Входът за пешеходния подлез напомня станция на метро. Екскаватори водят косо надолу към първия тунел, предназначен за велосипедисти и мотоциклетисти, които също трябва да пренесат превозното си средство с екскаватора. Под него се намира пешеходният подлез, а успоредно от двете му страни се проточва широк автомобилен тунел. До другата страна на реката се ходи пеш почти цял километър, автотунелът пък е значително по-дълъг поради наклона при входа и изхода.
Недалеч от източния изход се намира най-голямата забележителност на този град — 190-метровата телевизионна кула „Еуромаст“ с панорамен етаж и кафене на 100 метра от земята. По стройния стълб на кулата се плъзга цилиндричен асансьор. Непременно ни се иска да видим гледката отгоре. Но трябва да бръкнем дълбоко в портмонетата си — 4 гулдена до платформата и още 2,50 — за асансьора, за да наблюдаваме Ротердам от птичи поглед. Не съжаляваме. От тази замайваща височина съзираме най-напред пристанището — едно истинско стълпотворение: безброй корабни места, които не могат да се обхванат с поглед даже и оттук. Общо 60 километра кейови съоръжения, хладилници за обикновено и дълбоко замразяване, силози за пшеница, навеси за лодки, магазин, цистерни за бензин и много докове заемат необятна площ. Каква е радостта ни, когато сред тази бъркотия откриваме „Айхсфелд“! Поздравяваме го като късче родна земя. Погледът ни се плъзга към града, чийто център е бил силно разрушен при фашисткото нападение през май 1940 година. Старите квартали с тъмночервени тухлени къщи контрастират с модерния център. Пробляскващата вода в каналите и потъналите в цветно великолепие паркове придават на Ротердам, въпреки многолюдното движение, раздвиженост, която е приятна за окото.
Наслаждаваме се на панорамата от асансьора, който въртейки се около собствената си ос, ни изкачва бавно до върха на кулата. Имаме само един ден за разглеждане. Откъде да започнем? В програмата на първо място сме отбелязали морския музей „Принц Хендрик“ и зоопарка. Правим и дълга разходка из града. Допада ми неговият облик. Изграденият наново център се отличава от търговските квартали на повечето големи западноевропейски градове. Умело разпределени търговски безистени, добро съотношение между стари и нови постройки, изобилие от цветя и сдържани реклами — всичко това прави приятно впечатление. Особено очарователни са просторните квартали на стария град с предимно двуетажни къщи, чиито бяло боядисани прозорци и корнизи контрастират с червеното на тухлените стени. Всяка улица тук крие свое обаяние.