Симурден го беше оставил да действува така; обаче се упрекваше; неговата суровост не жалеше всички тия готически старини и не искаше да се проявява милост към сградите, както и към хората. Да се пощади един замък значеше да се постави начало на милосърдието. А милосърдието беше слабата страна на Говен. Симурден, както знаем, го надзираваше и го задържаше да не върви по този считан от него гибелен наклон. А в действителност и самият той, като видя отново Тург, не можа да не изпита скрито вълнение, за което гневно се обвиняваше; той се чувствуваше разнежен пред тази зала, в която се съхраняваха първите книги, които бе дал на Говен да чете; той бе служил като кюре в съседното село Паринье; самият той, Симурден, бе живял горе в замъка върху моста; в тази библиотека бе държал на коленете си малкия Говен, когато учеше азбуката; пак тук, между тия четири стари стени, беше видял как любимият му ученик, рожбата на неговата душа, израства като човек и узрява като ум. Можеше ли той да разруши и изгори тази библиотека, този малък замък, тези стени, които са били свидетели, когато е благославял детето? И ги пощади. Но не без угризения на съвестта.
Той беше оставил Говен да започне обсадата откъм противоположната страна. Крепостта Тург имаше две части: варварска — кулата, и културна — библиотеката. Симурден беше разрешил на Говен да прави пробив само във варварската част.
И така, атакуван от един Говен и защищаван от друг Говен, този старинен дом в разгара на френската революция си възвърна своите феодални привички. С войни между роднини е изпълнена цялата история на средните векове; Етеоклите и Полиниките са толкова готически, колкото и гръцки, а Хамлет в Елсеньор прави това, което Орест прави в Аргос.
XII
Спасението се очертава
И двете страни прекараха цялата нощ в приготовления.
Веднага, щом приключи зловещият разговор, който чухме, първата грижа на Говен беше да повика своя помощник.
Гешан, с когото трябва малко да се запознаем, беше човек за втори роли, честен, храбър, посредствен — по-добър войник, отколкото командир; схватлив, но само в кръга на задълженията си; никога не се разнежваше, не се поддаваше на никаква съблазън, нито на подкупа, който развращава съвестта, нито на милостта, която покварява справедливостта. Душата и сърцето му бяха защитени от два предпазителя — дисциплината и заповедта, които му бяха като конски наочници, и вървеше напред само в определената посока. Крачеше право, но по тесен път.
Изобщо сигурен човек; непреклонен в командуването, точен в изпълнението.
Говен заговори живо на Гешан:
— Гешан, една стълба.
— Командирю, нямаме.
— Трябва да се намери.
— За щурмуване?
— Не. За спасяване.
Гешан размисли и отговори:
— Разбирам. Ама за целта трябва да бъде много висока.
— Най-малко колкото три етажа.
— Да, командире, почти такава е височината.
— Трябва дори да надвишава тази височина, за да можем да успеем.
— Разбира се.
— Как се случи така, че нямате стълба?
— Командирю, вие не бяхте решили да обсаждате Тург откъм платото; смятахте да нахлуем откъм тази страна; бяхте поискали да атакуваме не моста, а кулата. Досега се занимавахме само с мината и се бяхме отказали от катерене. Поради това нямаме стълба.
— Заповядайте да се направи една тук на място.
— Не се прави така лесно стълба, която да достига до третия етаж.
— Сглобете я парче по парче от няколко къси стълби.
— Ако имаме такива.
— Намерете.
— Няма да намерим. Навсякъде селяните разрушават стълбите, както разглобяват каруците и прекъсват мостовете.
— Вярно, те искат да парализират републиката.
— Те искат да не можем нито да подкараме кола, нито да преминем река, нито да прехвърлим стена.
— Въпреки това на мене ми трябва стълба.
— Струва ми се, командире, че в Жавене, близо до Фужер, има голяма дърводелска работилница. Там може да се намери.
— Нямаме нито минута за губене.
— За кога ви трябва стълбата?
— Утре, по това време, най-късно.
— Ще изпратя бърз пратеник в Жавене със заповед за реквизиране. В Жавене има кавалерийски пост, който ще даде охрана. Стълбата може да бъде тук утре преди залез-слънце.