— Нито господин Льошанделие от Пиервил.
— Глупаци! — каза строго един побелял старец. — Хванат ли Лантенак, все едно че са хванали всички.
— Не са го хванали още — измърмори един от младежите.
Старецът възрази:
— Хванат ли Лантенак, значи са хванали душата. Умре ли Лантенак, Вандея ще бъде убита.
— Кой е пък тоя Лантенак? — попита един буржоа.
Друг буржоа му отговори:
— Един бивш.
Трети пък поясни:
— Един от тия, които разстрелват жените.
Мишел Флешар чу и каза:
— Вярно е.
Обърнаха се към нея.
И тя добави:
— Защото мене ме разстреляха.
Думите й бяха необикновени; те подействуваха така, сякаш една жива казва, че е мъртва. Започнаха да я разглеждат малко недружелюбно.
Наистина видът й предизвикваше тревога, тя се разтреперваше от всичко, беше смутена и настръхнала, неспокойна като животно и толкова изплашена, че плашеше другите. Отчаяната жена е страшно слаба. Струва ти се, че я виждаш да виси в края на пропаст. Но селяните гледат на тия неща малко по-иначе. Някой измърмори: „Може да е шпионка.“
— Млъкнете де и се махайте оттук — каза й съвсем тихо жената, която вече й бе говорила.
Мишел Флешар отвърна:
— Не върша нищо лошо. Търся децата си.
Добрата жена изгледа тия, които гледаха Мишел Флешар, пипна с пръст челото си и като намигна, каза:
— Тя е малоумна.
После я дръпна настрана и й даде една елдова питка.
Мишел Флешар, без да благодари, захапа лакомо питката.
— Да — казаха селяните, — яде като животно, малоумна е.
И остатъкът от множеството се разпръсна. Всички си отидоха един след друг.
Като изяде питката, Мишел Флешар каза на селянката:
— Добре ми е, наядох се. Сега къде е Тург?
— Ето че пак я прихващат — извика жената.
— Трябва да отида в Тург. Покажете ми пътя за Тург.
— Никога! — каза жената. — За да ви убият, така ли? Всъщност аз не го зная. О, вие наистина ли сте луда? Слушайте, бедна жено, вие изглеждате изморена. Искате ли да си починете у дома?
— Аз не си почивам — каза майката.
— Краката й са целите издрани — прошепна селянката.
Мишел Флешар продължи:
— Защото, нали ви казах, откраднаха ми децата. Едно малко момиче и две момченца. Ида от землянката в гората. За мене може да попитате Телмарш, Просяка. И човека, когото срещнах там в полето. Просяка ме излекува. Изглежда, че съм имала нещо счупено. Всичко, което ви разказвам, наистина ми се случи. Аз познавам още и сержанта Радуб. И с него можете да говорите. Той ще ви каже всичко. Защото той ни срещна в една гора. Три. Казвам ви три деца. Първородното се казва Рене-Жан. Мога да докажа всичко това. Другото се казва Гро-Ален, а третото се казва Жоржет. Моят мъж умря. Убиха го. Беше изполичар в Сискоаняр. Вие изглежда сте добра жена. Покажете ми пътя. Не съм луда, аз съм майка. Загубих децата си. Търся ги. Това е всичко. Не зная точно откъде идвам. Тази нощ спах върху слама в една плевня. Тург — там отивам. Не съм крадла. Нали добре виждате, че казвам истината. Трябва да ми се помогне, за да намеря децата си. Аз не съм от този край. Бях разстреляна, но не зная къде.
Селянката поклати глава и каза:
— Слушайте ме, минувачко. По време на революция не трябва да говорите неща, които не разбирате. За такива думи могат да ви арестуват.
— Ами Тург! — извика майката. — Госпожо, в името на младенеца Исус и на пресветата дева Мария аз ви моля, госпожо, аз ви умолявам, аз ви заклинам да ми кажете откъде да мина, за да отида в Тург!
Селянката се разгневи.
— Не зная! А и да знаех, нямаше да ви кажа. Това са лоши места. Там не се ходи.
— Въпреки това аз отивам — каза майката.
И тя тръгна на път.
Селянката я изгледа как се отдалечава и измърмори:
— Все пак тя трябва да яде.
Тя изтича след Мишел Флешар и постави в ръцете й една питка от черно жито.
— Ето ви това за вечеря.
Мишел Флешар взе елдовата питка, нищо не отвърна, не извърна дори глава, а продължи да върви.
Стигна края на селото. При последните къщи срещна три малки босоноги деца, облечени в дрипи. Приближи се до тях и каза:
— Тия са две момичета и едно момче.
Като видя, че гледат хляба й, тя им го даде.
Децата взеха хляба и се изплашиха.
Тя навлезе в гората.
IV