Маркизът позна Халмало.
XII
Спасител
— Ти ли си, Халмало?
— Аз, ваша светлост. Както виждате, съществуват въртящи се камъни и оттук може да се излезе. Идвам навреме, но трябва да се избърза. След десет минути ще бъдете сред гората.
— Бог е велик — каза свещеникът.
— Спасявайте се, ваша светлост — извикаха всички.
— Най-напред всички вие — каза маркизът.
— Вие пръв, ваша светлост — каза абатът Тюрмо.
— Аз последен.
И маркизът продължи със строг глас:
— Няма благотворителност в боя. Ние нямаме време да бъдем великодушни. Вие сте ранени. Заповядвам ви да живеете и да бягате. Бързо! Използувайте този изход. Благодаря, Халмало.
— Господин маркизе, няма ли да се сбогуваме? — каза абатът Тюрмо.
— Долу, разбира се. Оттук може да се измъкнем само един по един.
— Няма ли ваша светлост да ни определи сборен пункт?
— Да, на една полянка в гората. При Камъка-Говен. Знаете ли мястото?
— Знаем го всички.
— Там ще бъда утре по обед. Всички, които могат да ходят, да бъдат там.
— Ще бъдем.
— И ще продължим войната — каза маркизът.
В това време Халмало, опрял се на въртящия се камък, забеляза, че той е станал неподвижен. Отворът не можеше вече да се затвори.
— Ваша светлост — каза той, — да побързаме сега, защото камъкът не се върти. Аз успях да отворя прохода, но няма да мога да го затворя.
Наистина камъкът, стоял дълго време неподвижен, сякаш се беше сковал в оста си. Беше вече невъзможно да се завърти.
— Ваша светлост — подзе Халмало, — аз се надявах да затворя отново прохода и когато сините влязат тук, да не намерят никого и да не разберат нищо, а да си помислят, че сте се изпарили. Но ето че камъкът засече. Неприятелят ще види входа отворен и ще може да ви преследва. Поне да не губим нито една минута. Бързо всички по стълбата.
Иманус сложи ръката си върху рамото на Халмало:
— Приятелю, за колко време можем да излезем от този проход и да бъдем на безопасност в гората?
— Никой ли не е сериозно ранен? — попита Халмало.
Те отвърнаха:
— Никой.
— В такъв случай за четвърт час.
— Значи — продължи Иманус, — ако неприятелят не влезе тук по-рано от четвърт час…
— Ще може да ни преследва, но няма да ни настигне.
— Но те ще бъдат тук след пет минути — каза маркизът, — този стар сандък няма да ги задържи. Няколко удара с приклад ще го разбият. Четвърт час! Кой ще ги задържи четвърт час?
— Аз — каза Иманус.
— Ти ли, Гуж-льо-Брюан?
— Аз, ваша светлост. Изслушайте ме. От вас шестимата петима са ранени. Аз не съм дори одраскан.
— Нито пък аз — каза маркизът.
— Вие сте вожд, ваша светлост. Аз съм войник. Вождът и войникът са две различни неща.
— Зная, всеки от нас има различна задача.
— Не, ваша светлост, ние, аз и вие, имаме една и съща задача — да ви спасим.
Иманус се обърна към другарите си:
— Другари, задачата е да поставим в шах неприятеля и колкото е възможно да забавим преследването. Слушайте. Аз съм в пълна сила, не съм загубил нито капка кръв; понеже не съм ранен, ще издържа по-дълго време от всеки друг. Тръгнете всички. Оставете ми оръжието си. Добре ще го използувам. Наемам се да задържа неприятеля цял половин час. Колко заредени пистолета има?
— Четири.
— Поставете ги на земята.
Изпълниха желанието му.
— Добре. Аз оставам. Ще видят с кого имат работа. А сега бързо, тръгвайте.
В такива критични моменти няма време за благодарности. Едвам можаха да му стиснат ръката.
— До скоро виждане — каза му маркизът.
— Няма, ваша светлост. Смятам, че няма. Няма скоро! Защото ще умра.
Всички поеха един след друг по тясната стълба, ранените най-напред. Докато другите се спускаха надолу, маркизът извади моливчето от джобното си тефтерче и написа няколко думи върху камъка, който вече не можеше да се върти и оставяше изхода отворен.
— Елате, ваша светлост, само вие останахте — каза Халмало.
И Халмало започна да слиза.
Маркизът го последва.
Иманус остана сам.
XIII
Палач
Четирите пистолета бяха оставени върху плочите, защото тази зала нямаше дървен под. Иманус взе два, по един във всяка ръка.