Нима революцията има за цел да изврати човека? Нима се извършва, за да разруши семейството и да задуши човечността? Съвсем не. Само за да утвърди тези висши институти, а не за да ги отхвърли, избухна осемдесет и девета година. Да разруши бастилиите, за да освободи човечеството; да премахне феодализма, за да създаде семейството. Тъй като творецът е изходна точка на властта, а властта е включена в твореца, не може да има друга власт освен родителската; и оттам законната власт на пчелата-царица, която създава своя народ и която е царица само защото е майка; оттам абсурдността на крал-мъж, който, щом не е баща, не може да бъде господар; оттам и премахването на краля; оттам и републиката. Какво е всичко това? Това е семейството, това е човечеството, това е революцията. Революцията е възшествие на народите, а всъщност Народът значи Човекът.
Така че трябваше да се разбере дали когато Лантенак бе вече влязъл в човечеството, щеше ли той, Говен, да влезе в семейството.
Трябваше да се узнае дали дядото и внукът ще се настигнат, във висшата светлина или на възхода на дядото ще съответствува едно отстъпление на внука.
В този патетичен разговор на Говен със собствената си съвест въпросът бе поставен така и отговорът следваше от само себе си — да бъде спасен Лантенак.
Да. Но Франция?
Тук главозамайващата проблема изведнъж се променяше.
Как! Франция беше в много тежко положение! Франция беше предадена, открита, незащитена! Тя нямаше вече защитни ровове, Германия преминаваше Рейн, тя нямаше вече крепостна стена, Италия прекрачваше Алпите, а Испания — Пиренеите. Оставаше голямата бездна — океанът. Франция имаше за себе си само тази пропаст. Тя можеше да се опре с гръб и каквато е огромна, облегнала се на цялото море, да се сражава с целия свят. Положение, след всичко това, непоклатимо. Но не, това положение ще се промени. Този океан вече не беше неин. В този океан имаше Англия. Наистина Англия не знаеше как да го премине. Обаче един човек щеше да й спусне мост, един човек щеше да й подаде ръка, един човек щеше да каже на Пит, на Крег, на Корнуелс, на Дундас, на пиратите: „Елате!“ Един човек щеше да извика: „Англия, вземи Франция!“ И този човек беше маркиз дьо Лантенак.
Те бяха заловили този човек. След три месеца гонитба, преследване и ожесточение най-сетне го бяха хванали. Ръката на революцията се беше стоварила върху проклетника; свитият юмрук на деветдесет и трета година бе хванал роялиста-убиец за яката; по силата на едно от ония загадъчни предопределения, които се намесват отгоре в човешките дела, този убиец чакаше сега в неговия собствен семеен карцер своето наказание; привърженикът на феодализма беше във феодалната тъмница; камъните на неговия замък се бяха надигнали срещу него и се затваряха зад него и този, който искаше да предаде своята страна, беше предаден от своята къща. Очевидно бог бе създал всичко тава; праведният час бе ударил; революцията беше пленила този обществен враг; той не можеше повече да се сражава, не можеше повече да се бори, не можеше повече да вреди; в тази Вандея, където имаше толкова много ръце, той бе единственият мозък; ликвидират ли него, ще ликвидират гражданската война; държаха го в ръцете си; трагична и щастлива развръзка; след толкова кланета и кръвопролития тук беше той, човекът, който убиваше, и сега бе негов ред да умре.
И ще се намери някой да го спаси!
Симурден, тоест деветдесет и трета година, държеше Лантенак, тоест монархията, и щеше да се намери някой, който да изтръгне от бронзовата лапа тази жертва! Лантенак, човекът, който олицетворяваше този сноп от бичове, наречен миналото, този маркиз дьо Лантенак беше в гроба, тежката вечна врата се бе затворила зад него и щеше да дойде някой отвън да изтегли резето! Този обществен злосторник беше умрял, а заедно с него бунтът, братоубийствената война, зверската война и щеше някой да го възкреси!
О, как щеше да се смее тази мъртвешка глава!
И този призрак щеше да каже: „Чудесно, аз съм жив, глупаци!“
Той отново щеше да се залови за отвратителното си дело! Как Лантенак, безпощаден и щастлив, щеше да се потопи отново в бездната на омразата и на войната! И как още на другия ден хората щяха да видят отново опожарени къщи, заклани пленници, доубити ранени, разстреляни жени!